ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1373.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1373.)

  Коефициентът интелигентност у гневната тълпа е равен на коефициeнта интелект у най-тъпия, разделен по броя на сбралите се тъпанари. – Тери Пратчет (1948-2015)

  Не е жалко, че човекът се родил или умрял, нито че е изгубил парите, дома, земите си: всичко това всъщност не му принадлежи. Жалко е, когато човек губи онова, което наистина му принадлежи: човешкото си достойнство. – Епиктет (50-138)

  12 jan. 2003 

ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ

  Защо медиите детайлно всеки Божи ден ни занимават със здравето, с капризите, с разкоша и семейното щастие/нещастие на заможния престъпник и простак-чалгаджия, с изобилен илюстративен материал ни заливат с личните проблеми на невежеството, с напъните му да изглежда благородник на духовността? Защо толкова държат да сме осведомени за проектите и възгледите на самодоволния бизнес-елит относно живота и вселената, за неговата представа що е чест, честност, национално достойнство?! Не една кръгла нула ни представят със самочувствието, че е елипса, по която се движат Земята, Слънчевата система, Галактиката. Представящ се за травестит, иначе съвсем нормален манго с изрусена коса и козя брадичка тип катинарче се е изтегнал надупен под надпис "Ах, как боли!" точно срещу лобното място на Апостола Левски в днешна София, монтирали го на огромен цветен афиш върху фасадата на отсрещната сграда срещу мястото, където Апостолът изпуснал последния си дъх в греховния ни свят на тарикати и политически клоуни. С удължения си полов член и изрусени мигли адашът на Левски от Костинброд е кумир за мнозинството млади благодарение на таланта си ли?! Талантът означава мисия или артист, натоварен с нравствени послания... И това медиите ни представят за връх в изкуството, Боже мой! Кога ще слезеш, Боже мой, да си прибереш вересиите? Нима глупакът, когото са изтипосали надупен срещу паметта ни за Апостола е нещо виновен?

  Заможните чичковци и лелки, които се появиха изпод закърпеното одеялце на Тато, а всъщност харчат парите на нацията и движат бизнеса на "демократична" България, къде всъщност ги стяга чепикът? В Тодор-Живкова България този тип хора се криеха, понеже заможният по онова жестоко време не бе изнаглял дотолкова, да си въобрази за нормално да краде и лъже, да лицемерничи, да бъде подлец спрямо собствения си народ в такива мащаби. Партайците от старата им гвардия умееха да спазват някакъв тон поне на външно благоприличие пред публиката. В делата си те пак бяха хищници, но към нацията проявяваха известни задръжки, спазваха някак прилично поведение.

  В редакцията на многотиражния пловдивски вестник "Марица" ми изгря въпросът: Ако сред тези тук работни пчелички влезе Иисус, дали биха го забелязали?! Открихте ли единствено с кого не се гаври, не се подиграва циничният клоун? Трудно ли е да се разбере! Мазните лекета непременно са все покрай паницата с тлъсти мръвки. Когато медиите всеки ден ти навират в очите "подвизи" на престъпния свят, това съвсем не е сърцевината на проблема. Малодушието най-често е бъбриво и хленчи, тъй че това се очаква: глупости, проклятия, хленч. Така същественото се размива в подробности. От друга страна щом разбогателите се мародери още не са побягнали от България, да консумират на спокойствие награбеното на някой луксозен остров сред океана, значи има какво да се краде от България, драги смъртни българи. Интересно, кога лъганите ще спрем да вярваме в благи намерения на лицемер, който уж ни защитава и се грижи само за нас.

  13 jan. 2003 

  В днешната "чиста и свята Република" следствието се занимава със следователя, а не с престъпилия закона. Зад ухилени самодоволно маски се крият злостни образи на класическата трагикомедия. Бедстваща интелигенция и преуспяващи престъпници са двете страни на една и съща монета. Оптимистичната ми теория за Българския народ гласи, че нацията ни е в състояние да понесе далече повече наглост и лицемерие, без да се изненада... Онези, които гъвкаво кършат снага в парада на Демокрацията, нямат нищо общо със загиналите за България, с честта и достойнството на хиляди жертви.

  Най-унизително е, когато мафиотския бос да го посрещат бедните и унижените като благодетел на народа. Престъпникът имал трудно детство, израснал в лоша семейна среда, научил се да убива поради зле стекли се обстоятелства... Е, в това отношение очевидно изнудваните и ограбените сме по-щастливи от него. Горкият той! И настана време за Голямото плюскане. В гладната зима на т.нар. демократичен преход чудесен човек, артист, бохема, известен с умението да приказва лакърдии по медиите*, събра да напои и нахрани националния елит. За тази цел тържествено бяха внесени в залата на думбазкия столичен ресторант "България" дванайсет прасенца-сукалчета, току-що опечени, с хрупкава златиста кожичка и лимонов резен в муцунката. "Бедни ми, бедни Македонски, защо не загина при Гредетин!" – възкликнал би Иван Вазов, да бе зърнал фантастичния пир на издокараните празнично развеселени, одухотворени от скъпите вина и подбрани ракии народни любимци. Как красиво изглеждаха за простосмъртния столичанин, за мъже и жени, които, зъзнейки зяпаха отвън през огромните витрини на ресторанта! Проспериращи бизнесмени, красавици, политици, веселяци, спортсмени, хора на изкуството, сбрали се там от находчивия благодетел, ги обединявало в онзи разкошен миг лапането, пиячката, всемирната любов и благоденствие, като "граждани на чистата и свята Република". Всичко харно, но да вземе умен човек** да увековечи и запечата на видеолента пищната идилия на Посредствеността. Ах, каква дързост! Кой да се сети, че този лъже-елит го снемат, за да го окепазят и споменават докато е жив, докато цъфти от кеф и щастие? Скъпи модни костюми, златни ланци, плюс кръста на Иисус на шията обесен, лицата – ведри, обветрени, получили загар по най-луксозните курорти на планетата! Каква по-добра реклама, че Демокрацията у нас прогресира!

  Завъртяха ни репортажа по време, когато бяхме най-изгладнели, най-опърпани, най-окаяни в дрехите, купени от магазинчетата за вещи втора употреба, и го нарекоха Пир по време на чума този репортаж. Така и не проумя нашият човек, че елитът именно за Отечеството денонощно работи, мъчи се, хаби нерви. И си мисля, не е зле от време на време, особено преди поредните избори, да въртят репортажното клипче с плюскащи първенци и любимци на държавата, белким се усетим каква е истината, колко велика е манипулацията, на която сме днес подложени!

Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 11 sep. 2023

Илюстрации:

- Обичайните напътствия от трибуната.

- Най-уважаваният артист в държавата. 

___
* Купонът бе уреден от световноизвестния Вежди Рашидов. Присъстваха Жельо Желев, Слави Трифонов, певачката кака Пена, издигнала се до класна софийска проститутка, стойностни хора от артистичния свят, или дето се вика, накуп бе цялото кралско войнство - от бащите на нацията до смешници и най-преданите сред приятелите на мафията в България.

** Идеята да се завърти повторно филмчето по телевизията, мисля, бе на публициста Явор Дачков (1971), понеже и преди това го показаха това филмче, но именно чрез тв-предаването "Гласове" на света ни беше обърнато внимание каква велика наглост е била увековечена. За което пък в "Шоуто на Слави" два месеца бълваха змии и гущери срещу Дачков, подиграваха му се по свойствения си начин или маниер, както казват французите. Вж. и https://trud.bg/%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D1%86%D0%BE-%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ Бел.м., tisss.