ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1354.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1354.)

  На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли! Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – 1461, из "Голямото завещание" на Франсоа Вийон (1431-1463, когато следите му се губят).

   2 jan. 2017

ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ

Лежи в леглото ми, търкаля се,

мърмори, че непоносим съм бил,

пред нейните приятелки представя ме

за мрачен тип, що майка си убил.

Кафе приготвям, дарове принасям й –

кафето, манджата ми буламач били,

готов съм да лакирам даже ноктите,

с които драска ме, и много ме боли.

Цветя й нося в кошница – замеря ме;

марули, моркови, вино, дори кюфтета

желала би – говори ми уверено,

и тичам да ги купя. Тъй проклета

и хубава... ужасно! О, Боже Господи,

защо наказваш ме със тази проклетия?

Къде сгреших, че сякаш на карфица

съм пеперуда, жалък молец, от ония

досадници край всяка хубавица?

И няма празници за мен! От щастие 

едва ли вече мога да се отърва, 

опротивях на себе си и на приятели.

И пак не знам от нея грях по-сладък,

по-желан. А торен бръмбар ме нарича

и киска се ехидно до припадък.

Глупак ли съм, че силно я обичам?

 

 Пловдив – най-древното културно средище в Европа

Plovdiv, edited on 16 avg. 2023