ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1355.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1355.)

  Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото! Омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими от наглостта и невежеството на властници и мекерета, включително писането на текст безсмислен, но с протенция, че казва нещо изключително важно. – Аноним (1947)

   6-7 uli 2006

"КУЛТУРНА" ДИСКУСИЯ С ПИШМАН ПОЕТ

  1.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура*

  6.07.2006 07:44 [Re: tisss]

  Единствената причина да се появя в една чужда тема, в един чужд монолог е споменаването на името ми или цитирането на някаква моя мисъл, обикновено извадена от контекста. Елементарната етика предполага да не се намесваш и да прекъсваш чужди диалози или монолози, както е в конкретния случай, и то от позицията на някакво мнимо превъзходство, още повече и да даваш оценки. За съжаление, в определени среди, които за удобство бих нарекъл пеещи, това не само не е присъщо, но и точно обратното – налице е грубо, безпардонно вмешателство и оценки на неща, твърде далечни за подобен род сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите са груби, от типа влачене по корем и изреченията запращат изненадания автор обикновено на майната си. Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта и музиката свири. Питам се тогава, това ли е примерно** на поколението и защо да се учудваме от някои нелицеприятни (**) примери у по-младите, когато те вече са квалифицирани като "младите хищници". Еднаквото предполага еднаквост, резкият тон – рязък тон, око за око, зъб за зъб. Светът се върти, а нищо у човека не се променя и така ще остане, докато не се приеме не на думи, а да се изживее, да се обърне в същност "Всичко е Любов".

___
* https://newasocialpoetry.com/…/bozhidar-pangelov-lishenite/ & http://e-sustnost.com/…/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0…/
** "Примерно" е форма на руския език, българското наречие, според книжовната норма в Правописния и правоговорен книжовен български е "например". "Нелицеприятно" от руски език означава "безпристрастно", но домораслите ни политици и интелектуалци масово употребяват наречието с противоположно значение. Бел.м., tisss.  

  2.

  tisss (Георги К. Бояджиев, 1947)

  6.07.2006 18:46 [Re: bogpan]

  Цитат: "...Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта..."

  Представяте ми се дотолкова уязвим, че разбирам: споренето – ако въобще има някакъв смисъл, ще ми отвори проблем как да не Ви нараня повече от това, което съвсем неслучайно сторих. Да, стиховете, които пишем, коренно се различават. И какво от това! Ако има нещо, което заслужава някакъв вид дискусия, вече за трети или четвърти път го обявявам, това е стилът. Но Вие отложихте този диалог.

  Готов съм да Ви се извиня. Знаете, предполагам, онази нашенска приказка: "Само мома, която не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана". Да, готов съм да Ви се извиня! Изкуството (литературата – на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, пък и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас. Такъв стил крие ред опасности и драми от личен характер за твореца, ала какво дотук представяте Вие? Уважението ми към съзерцателното, към нежните акварелни зарисовки на кротост и смирение мигом се изпарява, когато обърна очи към кощунствата и хаоса, които днес ни заливат. Нима предпочитате изкуството като Салон за галантни обноски и възпоминания от някаква виртуална хармония от древността?

  Да употребяваш таланта си (доколкото го имаш) за бягство от действителността – е, това трудно го разбирам! Повтарям, не искам повече да Ви наранявам; ще гледам да не го сторя оттук-нататък. Имате сериозни основания да ме вините и нямам право да Ви се сърдя, защото съвсем съзнателно съм Ви предизвикал. Ако смятах позицията Ви за несъстоятелна, а таланта Ви за бледичък, не бихме водили този диалог. Има и неща, които харесвам сред Вашите работи.

  С уважение и в очакване... tisss

  3.

  bogpan (Божидар Пангелов, 195...) Случаен минувач за култура:

  7.07.2006 08:32 [Re: tisss]

  Цитат: “…Изкуството (литературата, на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, и въпреки това, изкусително чуден живот около нас и у нас…."

  – Започвам от точката, където нашите мнения се припокриват, с няколко бележки преди това, касаещи начина на комуникация в мрежата.

  1. Прието обръщение в Интернет е на "ти", не на "Вие". Лично аз нямам възражение и по двата начина на обръщение, но "Вие" или "г-н/г-жо" се възприема като негативно отношение към събеседника. Мога да посоча пример веднага, ако желаете.

  2. Теми, като Вашата тема, стават тромави и нечитаеми поради многостраничния си характер. На това Ви беше обръщано внимание и Вие би следвало да знаете, че всяка медия си има специфика, с която следва да се съобразявате. Модераторът накрая ще заключи темата, понеже започва "да тежи". Интернет е бърза информационна среда. Позволявам си тези бележки, понеже сте нов изглежда в този вид комуникация и не е имало кой да Ви информира.

  Моите уважения към това, че имахте доблестта да признаете умисъла във Вашето държание. Същата, за съжаление, не се среща толкова често. Колкото до специално извинение, не ми е нужно, а аз предпочитам спокойния добронамерен и разумен тон, характерен за цивилизовани личности. Разработена е – във фантастиката предимно, теорията за контакта. Контактът се осъществява – или резултатът е съжителство на различията или унищожаването на различния, или контактът изобщо не е възможен – различните се разминават, без да се срещнат, или разликата тук е толкова голяма, че единият или "не вижда" другия, или няма интерес към него. Лично аз предпочитам в случаи, когато разликите са изключително големи, да подмина, пред алтернативата на безсмислен спор, който единствено води до късане на нерви, до нелицеприятни** обиди. В такива спорове не се ражда нищо... Новото е продукт на обмяна на идеи от добронамерени информирани хора. Като вметка, това е теория за т.нар. справедлива цена. Идеите са също специфичен вид стока и такава цена бих платил с удоволствие. И за да не стане прекалено дълго, предлагам Ви да откриете по-друга тема, където да обсъдим въпросите за стила, литературата, за реалността, езика или каквото там се получи, като за онези, които явно се интересуват, може да се поставят линкове към предходните Ви теми.

  Като край на моето участие в настоящата тема, Ви пожелавам добро здраве и други интересни произведения, които да има възможността да бъдат видени от читателите.

  С уважение*

___
* Божидар Пангелов. Някои от стихотворенията му са преведени на италиански, немски, полски, руски, китайски, турски и английски език и се публикуват в сайтове за поезия, антологии, периодични издания по целия свят. Той е един от участниците в германския проект "Европа... поема" Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010 и в проекта ”SPRING POETRY RAIN” 2012 г. в Кипър. След стихосбирките „Четири цикъла” (в съавторство с Ваня Константинова), 2005 г., изд. „Буквите”, „Делта” 2005 г., изд. „Омофор” и „Момичето, което..”, 2008 г., изд. „Арс” в творческата биография на Божидар Пангелов логично идва и поетичната книга “Човекът, който…” на изд. “Пергамент”. Не само защото в нея се срещаме с познатите, но и сякаш други, образност, теми, идеи и отличаващият се стил на този поет от предишните негови книги. Стиховете тук са за пространствата на човека и във човека. И не за “човека” изобщо, а за мислещия, чувстващия, небезразличен човек. Това е поезия, която назовава нелекостта на битието, но битието не като бит, а като духовно случване. В царството на духа времето, временното, ежедневните усилия, наложени от практическата необходимост, се стопяват, превръщат се в щрих, в мазка.

Именно фокусът върху възхождането на човека е онова, което превръща тази стихосбирка в книга; книга за Човекът, който…
Божидар Пангелов е роден и живее в София. По образование е икономист, професия, която практикува и в момента. Под псевдоним bogpan е широко известен със стиховете си, публикувани в интернет литературни сайтове като bukvite.bg/, tetradka.buntarite.com/, glosi.bgland.net/, grosnipelikani.net/ и др. Публикувал е и в периодичния литературен печат - в сп. “Глоси”, сп. “Страница”, участвал е в няколко антологични сборника с поезия. Има личен авторски блог на адрес: http://bogpan.wordpress.com/.

Защото отправната точка е наистина висока – вярата, съчувствието, любовта и надеждата. Така, въпреки нелеката проблематика и неизбежната тъга, стихотворения и изобщо цялата книга, са светли, възхождащи, небезизходни.

Пловдив – столица на невежеството и културата в Европа

Plovdiv, edited on 22 avg. 2023

Илюстрации:

- Фамозният "високо ценен поет" на Европа и на света.
- Хамлетовият монолог "Да бъдеш или да не бъдеш?"*

–––
* Класическият Шекспиров монолог, превод на Валери Петров (1920-2014).

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…

И толкова… И в тоя сън изчезват

душевният ти гнет и всички болки,

измъчващи плътта ни. Такъв завършек —

от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…

Заспиваш… И сънуваш може би?

Ха, тук е спънката! Защото туй —

какви ли сънища ще ни споходят

в тоз смъртен сън, когато се измъкнем

от бренната обвивка — то ни спира,

таз мисъл прави земните ни мъки

тъй дълголетни. Кой търпял би инак

безчетните камшици на века ни:

неправдите на наглия потисник,

високомерието на рода,

сълзите на отритнатата обич,

бавежа на закона, произвола

на тлъстия чиновник, злия присмех,

със който недостойният заплаща

на тихата заслуга — всичко туй,

когато едно бодване тук вляво

очиства сметките ни? Кой би пъшкал

под бремето на отмилял живот,

ако не беше този страх пред него

зад гроба, в неоткритата страна,

отдето никой пътник се не връща?

Той смазва волята ни и ни кара

да се мирим с познатите беди,

наместо да летим към непознати.

Тъй размисълът прави ни пъзливци

и руменият цвят на мъжеството

посърва под отровното белило

на многото мъдруване. И ето,

мечти високи, почини с размах

отбиват се встрани и губят право

да се зоват „дела“!… Но тихо! Ей я

красивата Офелия!… О, нимфо,

в моленията си къмто небето

спомни за всички мои грехове!