ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1285.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1285.)

  Влюбиш ли се в цвете, което е едничко на света, стига ти да зърнеш звездите, за да се усетиш щастлив. – Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), от "Малкият принц" 

  11 avr. 2011

ВНЕЗАПНО

В крайпътно тихо, глухо заведение*
по обед посред кишав мрачен ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й удивен.

Кой вятър в тази пустош ме довея,
не знам дори какво ли търсех там,
но бях като удавник – сам на кея,

внезапно влюбен в Тихи океан.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 maj 2023

Илюстрации:
- Как понякога от засада Любовта ни връхлита!
- Самотен е всеки, който не умее да си мечтае. 

–––

* Насред местността Пода по планинския път между Бургас и Варна след доста уморително пътуване от Пловдив към Балчик и Добруджа с моите Вера и Надя спрях тиграта колкото за едно кафе. И тогава внезапно усетих тръпката, която стана повод за текста по-горе. Седях с дъщерите си край грубо скована дървена маса сред също такива, само че празни, дървени и грубо сковани маси, и само подир миг всякакви обстоятелства и тревоги от този ден изгубиха смисъл пред нещо необозримо, могъщо и красиво, каквото е небето в безлунна звездна нощ. Бел.м., tisss.