ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1286.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1286.)

  Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори ведро и силно. Човек живее със себе си, най-много със себе си. – Аноним (1947) 

  24 maj 2009

В НАЧАЛЕ БЕ СЛОВО

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – усмихната липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа... 

Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

 

Благодаря ти, черквице! С пиринчения звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и пак съм тук момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 maj 2023

Илюстрации:
- Българите съвсем не сме случайни. 
- Без изкуство, философията е сляпа.