ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1279.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1279.)

 Бъди учтив с възгорделия се – поседни тихо на брега и изчакай трупът му да отмине край теб по Реката, отнасяща го в небитието. – Лао Дзъ*

  07 sep. 2012 

ГОТИН КАТО ХИЛЯДА ДОЛАРА 

И тук, и там от юни до април
къде ли не летял си в Небесата,
докато аз в България съм бил,
до гуша в тинята и сред лайната.

Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф, 
че някой все подрязва ми крилете.

Дезодориран, лъснат като франт,
като хиляда долара в ръката**,
докато покрай твоя ресторант
стотинките броя си до заплата.

Облечен по последна мода, шик,
по мед и масло теб са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.

Очакват те с куп почести навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

За всички, господине, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо;
а мен преследват ме студът, гладът,
но радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинака край града,
припомням си, премислям си живота,
къде грешил съм, че пак за беда
на мен се пада пак да съм в хомота.

Теб писано ти е да тънеш в лукс,
на бял кон принц, бленуван от жените;
а в кърпените дрешки аз, напук –
 за присмех на глупаците и злите.

И тук, и там – от юни до април,
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупа ти, виждам: плува по Реката. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 maj 2023

Илюстрации:

- Има ли нещо по-готино от кишавото време?

- Малката лъвица Надя, сестра й на Вера.*** 

–––

* Древен китайски философ, VI-V в. пр. Хр.

 вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BE_%D0%94%D0%B7%D1%8A

** Сool as a thousand dollars (англ.), любим израз сред всички англоговорящи, особено янките, на които от ранно детство им се внушава, че човекът се цени по натрупаните милиони. Или "колкото повече – толкова повече!" – както казва на едно място Мечо Пух от книгата на Алън Милн (1882-1956). Ама "Богат е, казва, па го не пита колко е души изгорил живи" преди янкито Милн писал нашият Христо Ботев (1847-1876).  

*** Как и кога щерките ми Вера и Надя израснаха, дип не ми е ясно, макар да се е случвало пред зъркелите ми. Било е време, кога повече съм бил зает със случващото се извън мен, а не вътре в мен. Бел.м., tisss.