ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1278.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1278.)

 Народ се лесно не затрива. Генът си е ген - сравни гетото с квартал и селище на българи. Над две хилядолетия са минали, откакто Александър Македонски довлякъл с армията си предците на днешните обитатели на гетата у нас, а те съхранили всички особености, които отличават бита им от начина на живот при българите. Тъй че няма страшно, кипналата по върховете на държавата пяна от отродници и мекерета на Big Brother Реката на времето рано или по-късно ще отнесе. И тук е моят оптимизъм на българин по нрав. Казваш: "Хич не искам и да си спомням за соца". Защо да се виня! Това бе част от живота ни. Оцеляхме ли? Оцеляхме. Даже имам спомени, когато съм бил щастлив, много щастлив, по-щастлив от днес, само дето не съм го съзнавал. – Аноним (1947)

  26 dec. 1976

БАЛКАНЪТ* 

В памет на Ася (1952-2017) 

А някой ден на гости да ни дойде

Балканът с пропасти, брадясал с тръни,

открай докрай изпънал хоризонта,

до глезените във хайдушко биле...
 
Представяш ли си малката ни стая

какъв простор, какъв размах ще вземе!
Ще дойдат тук цветя и разни птици,
животни светли, извори и сенки...
 
Тогава пак ще седна по средата
на нашите мечти и ще те гледам.
А в ъгъла китарата ще свири
напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited on 17 maj 2023

Илюстрации:

- Зимата 1976/77 г. в Тригорци, Добруджа.

  - В старата квартира бедни, но щастливи. 

–––

* Текстът е писан в старата квартира, когато живеехме четирима в ъгловата стая при родителите ми, които се държаха отвратително с майката на двете ми дъщерички, а и силно се притеснявахме за спокойствието на околните, когато канехме гости. На китара така и не се научих да свиря, само си подрънквам, когато съм в настроение. Ася издъхна на 5 януари 2017 г. в пловдивска клиника, сестра й Дешка ме покани да отида с щерките да си вземем сбогом с майка им. Не отидохме. Преди да издъхне в два часа след обяд, пожелала да изгорят трупа й. Когато след седмица се обадих по телефона на сина й Филип (1991), роден от втория й брак след развода, младият човек каза: "Мама ми заръча урната с праха й да не заравяме, а да остане там, където е оставила сърцето си". 

От сб. "Сутрин рано" (1983) в тираж 1130 екз. изд. "Христо Г. Данов", Пловдив. Бел.м., tisss.