ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1243.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1243.)

  Всеки божи ден явни лицемери през телевизора нахълтват у дома да ме лъжат. И между тях да бях съзрял поне едничко човешко лице, но виждам само изкривени от гняв персони, които горят от желание да ме поучават в какво да вярвам и как да живея живота си на българин! – Аноним (1947)

  12 avg. 2016 

ШЕПОТЪТ НА СЪРЦЕТО

Изпадам в плен на всякакви измами

и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,

от мене по-наивен просто няма

и доверчив докрай оставам пак.

Купуват ме и ме продават – само

желаят силно да им вярвам аз,

но сложат ли ръка на мойто рамо,

и мене някога ме хваща бяс. 

В съгласие живеят в мене двама:
Наивник и Щастливец, та напук
чувал жито меня за наръч слама
и вадят ми душата със памук.

Тъй милозлив към лицемера мазен,
пред идиота – тих, на колене,
не мога истински да ги намразя,
или да им обърна гръб поне.

На всякакви небивалици вярвам,
наглеца да пожаля съм готов,
на грубияна с пошлата му врява
отвръщам с най-смирената любов.

На стихоплетеца се извинявам,

че стиховете му не схващам аз –

съзирам в тях копа словесна плява

и мене някога ме хваща бяс.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 apr. 2023