ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1242.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1242.)

  Вървиш пеш в ужасно настроение и внезапно виждаш насреща си онази, която сякаш Небето е пратило да ти даде стимул за живот. – Аноним (1947)

  27 dec. 2007 

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Разхождах се днес пеш по булеварда,
наречен Цариградското шосе,
в костюм и с нова шапка издокаран,
а с кофти самочувствие на псе.

Живея тук от хиляди години
в панелен блок зад ромска махала,
животът ми, кажи-речи, премина
в копнеж сред крясъци и теглила.

Неудържимо чалгата навлезе
с цинизма на продажните жени
и може би логично безполезен
седял съм и съм чакал отстрани. 

Броях си стъпките по тротоара,

на ум сам греховете си броях

и тъй се озовах на глуха гара,

обзет от животински страх.

И като слязла сякаш от небето

видях пред себе си една жена,

която ме прониза през сърцето

с очи, изпълнени със светлина.

И всичко някак си дойде на място,

усетих се наивен, дързък, жив,

безгрижен като южен вятър

и като мъж, оказал се щастлив.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 apr. 2023

Илюстрации:
- Перонът на пловдивската централна жп-гара.
- Иисус ни показа творческата мощ на любовта.

––––

* Гарите по света са може би най-тъжното място за равносметки, когато се сбогуваш с някой, който си е отишъл, а ти не си бил готов да се разделиш с илюзиите си, че всичко ви е било наред. Бел.м., tisss.