ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1181.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1181.)

  Има си време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето – време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване посаденото; време за убиване, а и време за изцеляване; време за събаряне, но и време за градеж; време за плач и време за смях; време за жалене и време за ликуване; време за разхвърляне на камъни, но и време за събиране на камъни; както и време за прегръдки, но и време за въздържане от прегръдки; време за търсене и време за губене; време за опазване, но и време за хвърляне; време за съдиране, а и време за съшиване съдраното; време за мълчание, но и време за говорене; време за обичане, но и време за мразене; време за война и време за мир. – Библията, Еклесиаст 3:1-8

 2 fev. 2012

ФЕВРУАРИ* 

Нямаме вече какво да си кажем

и защо ли пък с тебе да пия кафе!

Вън е поледица, хлъзгав – паважът

и колата ми може да поднесе... 

С тез гуми протрити като стари галоши,

само лека маневра, и хлъз, блъс и тряс!

Синоптиците казват: времето лошо;

вирусът дебне – мърморя си аз. 

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,

свинско със зеле, пръжки със лук

туряй на огъня, стъпвай напето,

само не внасяй в сърцето ми смут. 

Вярно, за мене си Нежна принцеса,

и понякога нощем си мисля за теб,

ала вече онази любов я отнесе

след толкоз проблеми суетната дреб. 

Сега съм затънал в следколедни пости,

пак бавят аванса и я карам без лев;

ще взема да ида у съседа на гости

да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак да ме бие

и пак да се правя на лют, ядовит;

щастлив, да налее вино да пием

и аз да го гледам, доволен и сит. 

А с тебе, принцесо, какво да си кажем,

ох, как не искам да ме виждаш злочест!

Ти пак ще черпиш, ще се правя на важен,

но хай да отложим за друг път, не днес.

 Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 3 fev. 2023

Илюстрации:

- Февруари 1970 в двора на Университета.

- Няма нищо по-хубаво от лошото време!

–––

* Сниман до колата, за която мечтаех нощем. Бедният мечтае по-красиво от заможния. Когато нямаш нищо свое, светът ти принадлежи от край до край. На заможния му тежат богатствата, но клетият не знае това. И няма насищане, когато си богат, да си прославен: да те посрещат с почести и трепет, които не заслужаваш. Бел.м., tisss.