ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1171.)
ПЛОВДИВЧАНИН (1171.)
Не искам повод за протест/ да давам
и във наши дни –/ да търси днес едната чест/едва ли някой се свени.../ Но
да погледнем отстрани –/ ще видим, дявол да го вземе,/ че и
безчестните жени/ били са честни преди време.* – Франсоа Вийон (1431-1463...)
27 dec. 2016
БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО
Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена,
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена
в бардака ни, на вас добре познат.
Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад –
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам,
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.
И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня,
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.
Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.
Авторизиран превод: tisss
* Дързък побойник, любовчия и крадец скандалджия, вечно безпаричен, може би най-невероятният дух на някогашния Париж, поетът несретник, който за едва трийсетина години на този свят създава куп дяволити, ненадминати шедьоври за неспокойния мъж в Предренесансова Европа, два пъти осъждан на смърт и по чудо отървал бесилката, изчезва, както и изневиделиза се е появил от средите на бедняците. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар