ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1172.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1172.)

    Тъй тихо е навън, тъй бяло!/ Здрависах се със мойте мъртъвци... – Hrini (1977)*

    27 jan. 2016

ПЛОВДИВСКАТА ЦЕНТРАЛНА ЖП-ГАРА 

Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта.
Като жълтък в мъглата слънцето клони на запад.
Ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се – няколко връстници, по перона
и Пловдивската, боядисана във охра, тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като е неделя и отминал – влакът?
Отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива неугледни, изгладнели чакат,
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

И всичко в този град ми казва: Сбогом-сбогом,
помахай със ръчица и оттук по-надалеч се махай!
Хлапето в мен, ех! – тук мечтаеше си толкоз много,
че от желанията още нощем свива ме стомахът.

А няма накъде – роден тук, пленник си оставаш
на всичките истории. В сърдечната ти болка –
по дяволите! – отминава световната суетна слава,
и над перона витае пак предчувствие за Пролет.

Животът е това, дотука поиграхме си доволно,
опитахме от всичко. И не беше никак скучно!
Днес купих си за зимата едно червено поло
и мисля да се върна в детството и да си врътна ключа.

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 27 jan. 2023

Илюстрации:

- Животът е посрещане и изпращане.

- Сам в дълбокия сняг на 1953-1954**.

–––

* Соня Пехльова, момичето с талант на художничка и поетеса, което не се изкуши да се възгордее. С този род талантливи млади духом чудесни хора е богато отечеството ни. Но това като че ли малцина го знаят.

** През зимата, на 23 януари 1954 г. се роди сестра ми Ели и това е последната ми снимка, когато съм бил сам в дълбокия сняг на улица "Ниш", преди да долетят със запрегнати два бели коня, както в приказките, с майка ми от Родилния дом срещу Централната пловдивска жп-гара. Бел.м., tisss.