ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1154.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1154.)

 Мнозина виждаме света като юноши, всичко делим на бяло и черно: "Нашите са най-готини, онези отсреща хич не са готини". От фанатичната убеденост в собствената си правота разлика няма. Обобщенията при оценката винаги са погрешни, но медийните манипулатори не пропускат да се възползват. – Аноним (1947)

  2 dec. 1990 

СВОБОДА, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плискат порои словесна вода.
Дори доносникът красиво реве: 

– Свобода-Свобода!
Зад микрофона –
разперило огромни криле
виждам едно университетско ченге*.

Боже мой,
какво става
в тази наша прекрасна държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
бившият доносник се появява!

Не разбира той колко е скъп
онзи образ на предателя тъп
и слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце –
тъй незрим и незабравим,
на всяка власт необходим!

А над масата тиха и бедна
в нашата кухничка ледна
мъждука надеждата наша последна,
и макар онзи там да ни убеждава,
че за свободата и живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили –
виси като касапски нож над овча глава:
За какво ли му е власт при това?

Свобода, Свобода! – скандира тълпата
и не знае – о!... не се дарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждицата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да ни се подиграе,
както само той умее,
както само той знае.**

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 10 jan. 2023

Илюстрации:

- Когато се наливаха основите.

- Грижа за утрешния хубав ден.

___

* Янко Дунев или Янко Николов Янков (1944) – състудент от I курс по Българска филология, който на следната година се прехвърли в Юридическия факултет, в мензата на Софийския университет, един обяд през пролетта на 1969 г. дойде на масата ми да ме агитира да дам собственоръчно написано заявление и автобиографията си, плюс три снимки: формат като за паспорт, за да ме приемат за информатор на Държавна сигурност срещу 80 лв. месечно, колкото по онова време бе заплатата на баща ми – мебелист VII разряд в пловдивския ДИП "Напредък", като задачата беше да снасям седмично минимум по страничка информация за студенти и преподаватели, които ръсят вицове за Тодор Живков, Партията и Политбюро на ЦК на БКП, да следя и да докладвам кой от моите колеги ходи на черква и пали свещи пред иконите, кръсти се набожно и целува ръка на попа. Когато казах, че не мога да пазя тайна и най-вероятно ще се разприказвам където не трябва, рече ми умно: "Ние внимателно сме те огледали и сме те преценили". По онова време съм бил коректор и стилов редактор на студентския вестник "Софийски университет". В еуфоричните месеци непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият човек, който дотогава състудентите знаехме като Янко Дунев, разперил крила като белоглав скален орел над микрофона от стълбището пред Парадния вход на Народното събрание агитираше колко полезен за нас е Планът Ран-Ът, а после основа партия Либерален конгрес, стана й лидер, по телевизията като турски сериал въртяха филм за несретния му живот на непримирим борец с комунизма, ярък защитник на свободата и демокрацията.

Янко Дунев Янков, Янко Николов или Янко Вельовски (1944)

  За същия Янко Дунев се застъпва и мосю Франсоа Митеран (1916-1996) – президентът на Френската република. На 24 декември 1984 г. Янков е осъден на 12 години затвор при строг режим. През 1985 г. присъдата е изменена на 6 години и половина. От разсекретени архиви на българския филиал на съветското разузнаване (КГБ) любознателни журналисти узнават, че арест, осъждане и специалното третиране в пандиза са обезпечавани чрез оперативни мероприятия с кодовите названия "Гадния", "Дивия", "Злобаря", "Твърдоглавия", "Терорист", "Непокорник", "Дракон". Две седмици след ареста от името на Държавния департамент на САЩ е публикуван доклад, четен на 6 юни 1984 г. по Радио Свободна Европа, където Янко Янков е посочен като гражданин на Народна република България, лишен от човешки права, след което организацията Амнести Интернешънъл го обявява за персона под своя закрила. Докато г-н Янко Дунев-Николов-Янков-Вельовски е в затвора, международни правозащитни организации, като "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки Уоч", го обявяват за Политически затворник №1 на репресивния режим в България, като и American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и ред национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции срещу България заради ареста и задържането на Янко Янков. Радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и ББС излъчват дузина емисии (предавания) за дейността му и третирането му в затвора. През март 1989 г. Вили Бранд (1913-1992) – президент на Социалистическия интернационал, изнася пред делегатите на конгреса на организацията факти за политическата и правозащитната дейност на г-н Янко Янков, както и за специфичната система на репресирането му в българските затвори.

** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Текста писах след излъчен in live по eдинствената в онези месеци национална телевизия репортаж как състудент, който ме агитираше как готино е да стана доносник, агитира този път за Плана Ран-Ът на Щатската администрация за развитието на България, как хубаво ще е това за цялата ни ошашавена от еуфорията на празнуващите пребоядисани ченгета доверчива нация. След като огласих в Internet форум онзи разговор в мензата на Софийския университет през 1969 г., получих на личния си имейл адрес мило писъмце от г-н Дунев-Николов-Вельовски: "Бояджиев, ти си кръгъл идиот"..Факт, който вероятно ще ме направи известен по света. Бел.м., tisss.