ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1155.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1155.)

  Нацията – това не са познатите кречетала по националните медийни трибуни, това е огромно множество от унижавани мълчаливци, които, осъзнаят ли си силата, няма как лицемерът нагъл, мазен да й устои. – Аноним (1947)

  30 dvg. 1999 

ВЕЛИКИЯТ ТИХИ ОКЕАН

От призвездните надоблачни висини
до тревицата, която пред дома ми кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики, могъщ мой Тихи океан.

Тъй кротък наглед, а гнездо на тайфуни,
в дълбините ти грозни вулкани се бунят
и то става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава

и рибите мъртви, водораслите по брега
ни подсказват какво е било досега,
докато боси сме крачели по бреговете,
усещайки с боси пети земя под нозете.

Тъй видимо кротък, умислен, смълчан,
животът си ти, мой Тихи океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
синовно да галя косите ти разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, edited on 10 jan. 2023

Илюстрации:

- Обикновено семейство от дълбокия прованс.

- Космосът у нас може да е най-чудното нещо.

–––

* От сб. "Порто Фино" ("Последно пристанище"), който няма да види бял свят не заради липса на средства, а заради нехайството у автора или за нещо, далече по-съществено от всякакви обяснения в любов. Когато всичко около теб крещи, запази тишина у себе си, за да чуеш туптежа на своето сърце. Бел.м., tisss.