ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1153.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1153.)

 Мнозина виждаме света като юноши, когато всичко делим на бяло и черно. "Нашите са най-готините, а онези отсреща, меко казано, ама хич не са готини". От фанатичната убеденост в собствената правота разлика няма. Обобщенията при оценката винаги са погрешни; и медийните манипулатори не пропускат да се възползват. – Аноним (1947)

  08 jan. 2023 

ПО ТЪЧА, ПО ТЪЧА...

Строго конфиденциален разговор

  Ivan Cabaivanov:

  – Имаше един професор, Иван Славов, Бог да го прости! – с чувство за хумор, който беше казал, че Научният комунизъм е мисловен онанизъм. Добавям, че соцреализмът беше нравствен идиотизъм, защото сведе опорните точки на народа до "Учи, мама, за да не работиш", "Нямаш ли вуйчо владика, няма да станеш поп", "Те ни лъжат, че ни плащат; ние ги лъжем, че работим", "Нека да крадат властимащите, ама и за нас нека оставят и ние да краднем", "Ебат ме, ама ми са живей!" и т.н., и т.н. Сега пак същите, скрити в разни партии, искат само те да крадат, а останалите само да бачкат и да им произвеждат печалба. Хитро, нали?!

  tisss:

  – Не са толкова прости нещата, че да ги обясняваме с крилати фрази от времето на соца. Проф. Иван Славов (1928-2012)*, ако се не лъжа, е брат на някогашния посланик на НРБългария в Чехословакия. Три пъти съм се явявал на изпит по Диамат и Истмат при Славов, водеше ни чудесни упражнения в Софийския университет, когато шеф на катедрата по Научен комунизъм бе доц. Кольо Йотов, партиен секретар на СУ. Циници бяха и двамата. Докато Йотов обаче бе досадник, Славов беше обаятелен мухабетчия и от него в препълнената зала за упражнения в по-новото крило на втория етаж над мензата, освен за начина, по който пее Лили Иванова ("Тя не пее, тя само си диша в микрофона и си пери пръстите с лакирани в кърваво маникюри: Ти отмина-а-а-ваш"), а също за съществената подробност, че "Небесните ангелчета са безполови твари, но се делят на сухуби и инкуби, демек, пасивни и активни ангелчета с обратна резба".  

  Ivan:

  – Много опростих нещата, но това се случва, горе-долу.

  tisss:

  – Кольо Йотов беше партиен секретар, а Иван Славов ни водеше упражненията по Диамат и Истмат на випуска, който завърши през 1971 г. След Десети ноември 1989 г. Славов бе обявен за дисидент заради книгата му с вицове срещу Тодор Живков и БКП за т.нар. "Златната решетка". Не се хващай на тази въдица. Един ръб, с когото в I курс по специалността Българска филология бяхме във II група, и за когото по-късно – по време на соца се застъпи френският президент Франсоа Митеран, та го измъкнаха от пандиза, днес е академик. Същият ръб долу, в мензата на СУ-то, когато бях вече в III курс, но и коректор и стилов редактор на вестник "Софийски университет" (5 хил.екз. тираж), седна един обяд на масата ми неканен и ме уговаряше да стана информатор (доносник) на Държавна сигурност. Нещата са по-сложни, отколкото ни ги представят от трийсетина години насам. (Имам слонска памет, диалогът ни с въпросния протече така...**) 

  Ivan:

  – Може. Аз завърших в друг институт. Убеден съм, че и самите те не вярваха в това, което проповядваха, и подобни изказвания и вицове за Тодор Живков и за Партията излизаха от хора и от средите на Държавна сигурност за хващане на шаранчета...

  tisss:

  – Добро утро, току-що открихме топлата вода и дървения велосипед! СДС (Съюзът на демократичните сили), между другото, беше дело на Държавна сигурност.

  Ivan:

  – Виждам, че още се мяташ на една или друга страна, та рекох да ти помогна.

  tisss:

  – Е, благодаря! Какво ще пиеш? (Демек, какво да те почерпя? – бел.м., tisss.)

  Ivan:

  – Целият криминален преход беше и е под неин (на Държавна сигурност) контрол с, меко казано, благоволението и методическата помощ отвън.

  tisss:

  – Всичко ти е ясно. Спирам дотук. Аз съм само един проЗД, много наивен журналист и много са ми ценни твоите указания.

  Ivan:

  – Виждам, че много искаш да ме подчекнеш (бъзнеш) за някои работи и реших да ти отговоря с някой и друг щрих.

  tisss:

  – ОК

  Ivan:

  – Ако си спомняш, бях те запитал какво мислиш за съчетанието "честен комунист"... И ти подмина разсеяно въпроса ми.

  tisss:

  – Идеалист. Вапцаров е бил такъв комунист. Много читави хора имаше в БКП, но тях ги ползваха като икони, за да оправдаят золумите на партайците... Чак пък "разсеяно" да съм те оставил без отговор! Питай, и ще ти отговоря.

  Ivan:

  – Сложна, многоаспектна, многопластова тема е "честният комунист". За партийците също ти бях написал едно свое уж определение... Зная позицията ти, и затова няма да питам. Бях ти написал, че "всяко растение си иска почвата". За растението комунизъм нямаше почва и нещата се сведоха до "партиец".

  tisss:

  – Кой набор си, ако не е тайна?

  Ivan: – По-голям съм от теб... А ако си спомняш, бях те попитал имаш ли роднинска връзка с ген. Тодор Бояджиев***.

  tisss:

  – По-възрастен, искаш да кажеш, или...?

  Ivan:

  – По-възрастен... Знам, че не мога да се меря с тебе по други показатели.

  tisss:

  – Чак пък толкоз!... Запазил си свежест и любознателност, присъщи на юношеската възраст. Затова попитах кой набор си.

  Ivan:

  – Благодаря за комплимента! Приемам го като комплимент. Ами, с две думи, напук на живота ми, на едно-две места се самонарекох Юноша трета възраст.

  tisss:

  – Виждаш все още света и човечеството в два цвята, защо? Това вече не зависи от възрастта, а от опита, или бъркам?

  Ivan:

  – "Пазя си нервите, все пак хората ще трябва да лазят по тях" (Силвия Кристъл).

  tisss:

  – Афористично казано, но говорим за картинката, която всъщност е многоцветна.

  Ivan:

  – Естествено. Виждам много и най-различни производни цветове – шаренийката на живота, предназначена да задоволява суетата и разсейване на природонаселението. Георги, аз, като всички други хора, не съм само еди какъв си, а съм всякакъв: просто човек: появява се повиканото.

  tisss:

  – "...шаренийката на живота, предназначена да задоволява суетата и разсейване на природонаселението"...?! (Как да го разбирам?)

  Ivan:

  – Така че, ако имаш въпроси, питай без обхождане, и ако преценя, ще отговоря.

  tisss: 

  – Говори, за да те видя!**** не аз съм го измислил. Нямам какво да те питам повече.

  Ivan:

  – А, ти вече си го сторил! Ами да – за разсейване.

  tisss:

  – По тъча, по тъча, тъй ли?

  Ivan:

  – Видя ли, позволих ти да ме "опознаеш". И не се ядосвай.

  tisss:

  – Чак пък да се ядосвам!? Няма да съм аз.

  Ivan:

  – Сега пък аз ще ти кажа, че нещата не са само черно-бели.

  tisss:

  – Съгласен! Но досега друго ми казват приказките ти.

  Ivan:

   – Опитах да нахвърля някой и друг щрих, а теб ти се е сторило, че бягам по тъча.

  tisss:

  – Точно си забелязал.

  Ivan:
  – Ами инстинкт за самосъхранение.

  tisss:

  – Чудесно!

 

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 9 jan. 2023

Илюстрации:

- Стил се усвоява от най-ранно детство.

- Обобщението, дар за манипулаторите.

___

* Проф. Иван Славов: "Проклех дъщеря си Милослава! Бившата ми съпруга окраде посолството в Братислава", вж. https://blitz.bg/article/12401

Иван Славов (1928-2012)

** – Кирилов (глупаво ненавиждах фамилното си име, смърдящо на турски, та се подписвах с бащиното си име), трябва да ми напишеш автобиографията си и да ми представиш три снимки като за паспорт.
  – Защо?
  – Ще пишеш поне по една страничка текст всяка седмица кой от студентите разказва вицове за Живков или срещу партията; по Великден и Коледа, или въобще, кой ходи да пали свещи пред иконите в черквата.
  – Не мога да пиша такива неща. Не ми се удават. А и тайна не мога да пазя, ще взема да издам какви ги върша още на първия срещнат.
  – Не се притеснявай. Ние сме те огледали и сме преценили. Ще се справиш. Ще ти отпускат всеки месец по 80 лева стипендия. Пак си помисли.
  И първата ми работа следващите няколко дни бе да разправя на де кого срещна, да внимава какво говори пред Черния Янко. Минаха години, дойде славният Десети ноември 1989-та като дар от небесата, и виждам "моя" Янко зад микрофон, инсталиран пред Парадния вход на Народното ни събрание. И впечатлението от радостта и щастието си описах в текст, публикуван в брой първи на "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г., който – печатан на финландски офсет и един от първите опозиционни на БКП вестници, депутатите във Великото народно събрание наричали "Хубавото Знаме", и се кефих да ги виждам по телевизора как четат и разгръщат моя вестник, рисуван в кухничката и набиран първом на пишещата ми машинка върху бюрцето в спалнята на панелката, където щастлив си живея и досега. Въпросният весел текст в мерена реч и нЕкои пояснения ще са в следващия "Дневник на един пловдивчанин" (1154.).
*** Тодор Бояджиев (1939-2022), офицер от ДС, вж. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13161738
**** Сентенция на Сократ, бел.м., tisss.