Решат ли да унищожат поколение или цяла нация, първо ви
насочват към модел на претенциозно невежество, като ви отнемат възможността, а
и умението да мечтаете. Погледайте "нашите" телевизии и преценете:
Случайни ли са сламените, разкривени от самовлюбеност лъскави образи на успеха,
нахълтали в дома ви! След три-четири поколения промиване на съзнание, имате чиста проба отродници. – Аноним (1947)
21 dec. 1983
Ето учителят, сивият човек влиза.
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и вехти неприлично големи
удобни обувки.
Гледат децата. Гледат децата...
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах,
и дъската,
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема древния училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
с планини и долини,
с усмихнато слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
с мъже и жени,
с пътища дълги и прашни,
с пъстри цветя сред поляни,
с радост и романтични легенди...
Когато излиза от Класната стая,
искам да кажа, когато си тръгва
от всичко, от всички,
и когато звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан,
и пред Парадния вход подпрян е капакът,
и венците – готови,
тогава свършва Часът за вълшебства.
Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...
–––
Няма коментари:
Публикуване на коментар