ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1118.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1118.)

  Наковалня или чук?! Нито едното, нито другото: омразата капсулира. Искаш ли да узнаеш, да разбереш механизмите, които движат света ни, както и човека срещу теб, погледни към него с любов и състрадание, защото всички ние сме силно уязвими. – Аноним (1947)

   30 noe. 2013

ПОДОЗИРАХ МАМА КОЛКО МЕ ОБИЧА

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледени сибирски хали.

Днеска нещо е болнава, че в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано
и в кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам и в учебника се ровя,
но урокът непонятен пак за мене си остава,
а не смея да я питам, ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата гозба, мирисът е тъй уханен!
Девет стъпала надолу, тук живеем си прилично
и не зная на земята нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 01 dec. 2022

Илюстрации:

- Майка ми в пазарджишката девическа гимназия*.

- Опакото хлапе, което й създаваше неприятности.

–––

* До болезненост развито чувство за справедливост съм откривал у нея, но как ни веднъж не ме защити! А много близки хора години след смъртта й ми говореха: "Надка, Жоре, град градеше за теб!" Бел.м., tisss.