понеделник, 21 ноември 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1109.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1109.)

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия в тълпата, разделен по броя на сбралите се тъпанари. – Тери Пратчет (1948-2015)

  16 dec. 2002

КОГАТО ПРИЕМАШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА...

  Някога, когато бях 17-годишен, тъкмо бях започнал да се бръсна и се чувствах горд с едва покаралия под носа ми мъх или мустаци, някога си, значи, преди доста години, познавах товарен парен локомотив, който мечтаеше да е вагонче от въжената линия. Той бе изключително скромен, понеже съвсем естествено за него би било да мечтае, да кажем, да се види един ден презокеански луксозен туристически лайнер, е-е, нещо от рода на кораба "Титаник", но той се беше влюбил в тази своя мъничка мечта.

  Обикновено се стараем да изглеждаме по-внушителни, отколкото сме, та ето защо ми стана интересен този парен локомотив. И се постарах да узная с какво вагончето от въжената линия е по-достойно като мечта за едно така внушително чудовище като парния локомотив. Той, въпросният тежък господин, виждаше вагончето тапицирано отвътре с тъмноален плюш, копринени виолетови завески и светлосиньо боядисано таванче, а отвън естествено – зеленичко на бели и жълти точки и по средата от двете страни – яркожълта емблема на планинската туристическа компания, която емблемка представя мече върху бледорозов фон с разперени лапки и усмихната муцунка.

  19 dec. 2002

  Изкушавам се не от това, което знам, ами от всичко, което дотук ми е неизвестно; но в познатите неща, забелязвам, че се крият най-любопитни непознати подробности.

  27 dec. 2002

  Пушачът. Роди се в бедно семейство; толкова бедни бяха родителите му, че нямаха пари за хляб, камо ли за цигари. Пропуши в осемгодишната си възраст – лютеше му и му горчеше, но не се закашля: от инат. Когато навърши 56 години, вече имаше жестока кашлица, придобита от пушенето. Посъветваха го да зареже цигарите; накрая съвсем престана да пуши вредните цигари, започна да следи за здравето си и... взе, че умря. Накратко казано, целият му живот е поучителен пример за вредата от тютюнопушенето.

  06 jan. 2003

  Керван от делници в пустинята... Стрелките на живота ни въртят в кръг като сляпо конче на пресъхнал селски геран. Това ли е България? Преоблякъл се Илия, а сякаш някогашните управници са си пак там, че и по-лакоми.

  Ценното, което научих – да отличавам крясъците от шепота, нещо пренебрегвано.

  Когато приемаш предизвикателства, да не знаят, че приемаш предизвикателства!

  07 jan. 2003

  Най-жестока критика, мисля си напоследък, вероятно е мълчанието, а най-приятна реклама – яростната критика за каквато и да било работа. Не ни дразни безжизненото.

  Подлостта чети наопъки, решиш ли да узнаеш какво е чест и какво е достойнство!

  В тоталното отрицание откривам положителните обертонове към обекта на критика.

 Фактически фанатикът прилежно опровергава идеята, на която служи с крясъка си.

  Умозрителна теория е опровергавана като безсмислица именно от най-яростните си апологети.

  02 fev. 2003

 НЕ ЗНАМ ЗАЩО...

  Брадат бабаит* опердаши сред София млад полицай и Президентът на България** не знам поради какви причини и съображения връчи най-престижния държавен знак, Орден "Стара планина", на побойника, а баш шефът на полицията в "чистата и свята" Република България ген.лейтенант Бойко Борисов обдари побойника с боен патлак и го разцелува пред телевизионните камери – умилени, това го видяхме по национални телевизии и кабеларки.

  Дойде си след 45-годишно изгнание царят, който никога не е бил детрониран, юрна се народът да реве: Осанна! – демек: Да живей! И като му се нарадваха, хванаха се да му подвикват апапите: да се прибира откъдето е дошъл. Защото – поясняват, като се отделил от България, вече не разбира нашите батаци. Той ли не разбира? Хе-хе!***

  Баш поет****, като не пожела да го назначат за министър на културата, разкритикува отношението на държавата към културата... Та всички на терсене, пък ний – наопъки!

  Мутрите, кредитните милионери, банкерите, барабар с мародерите на България, се надпреварват да строят черкви, параклиси, манастири, да вдигат християнския кръст по гори и планини, да даряват икони и тави от злато все в името на... Иисус Христос.

  Защитници на ограбените и онеправданите българи, турци и пр. влязоха кльощави и гладни в Народното събрание... Днес са най-заможните хора в държавата.

  Някогашни харно поминуващи храненици на онази социалистическа Тодор-Живкова България жестоко се скараха кой да сътвори Списък на дисидентите*****, демек, кой да отличи с привилегии галениците на същата онази Тодор-Живкова управа.

  Нарекоха циганина ром, след като "ром" според най-разпространеното от няколко техни наречия, значи "човек"... Според същата желязна логика, останалите граждани на България какви му се явяваме на г-н Ром? ******

  Поповете се хванаха гуша за гуша******* канят се кръв да леят, ама се кланят на един Бог, който в основа на всичките дела ни учи да си служим с Любовта, не с омразата.

  Едни важни хора обещаваха да разтурят атомната електроцентрала в Козлодуй (І-ІV блок вкл.), после прокълнаха други важни хора, които изпълняват тяхното обещание пред Европейския съюз и господарите на света.

  Главният прокурор******** е най-мразената персона във властта, след като по статут е пръв защитник на закона и справедливостта в "чистата и свята република", мечтана от Левски.

  Най-големият мафиот у нас********* е месия за жителите на бедстващите ни селища.

  Защо се натискат да са по-близо до тавата с мръвки, след като ги трепят като мухи! На показни екзекуции по улиците и сокаците на България вече не се ли нагледахме?

  Съвестният гражданин заплаща сметките и на некадърния политик, и на крадливия държавен и общински чиновник, без да ползва неговите права, никой не го защитава. Това ли е да си електорат?

  След като бившите партайци – праведници, "най-верни синове и щерки на нацията" се самообявиха за първи демократи и се отрекоха от комунизма, проумяваме все по-определено, че соцът може и да не е бил стока, но поне сме имали държава.

  Седесарите до такава степен ненавиждат комунистите, че не желаят да замезват от една паница, когато си пият аперитива след яките кавги в Народното събрание и след като чудесно си мязат по увереност и самочувствие, като най-праведни в България.

  Смятат българина за будала и невежа, а му се гневят на всичкото отгоре защото не пожелал повече да го лъжат и не гласува за Иван-Костовци и компания.

  Наричат елит невежи, които някак "случайно" сякаш кацнаха най-горе в държавата.


Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 21 noe. 2022
___
* Скулпторът Вежди Рашидов (1951). Вж. https://www.vesti.bg/novini/vezhdi-rashidov-i-kolega-ot-ods-nabiha-policaj-349407 & https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-predlozhil-nagradata-za-vezhdi-rashidov-news22175.html
** Историкът по образование Георги Първанов (1957). Вж. http://www.omda.bg/public/bulg/news/personal/parvanov.htm
*** Основно бяха хора от управата на СДС, които най му се радваха отначало. Вж. https://news.bg/crime/simeon-sakskoburggotski-osadi-balgariya-v-strasburg.html
**** Стефан Цанев (1936). Вж. https://bntnews.bg/bg/a/ostri-repliki-mezhdu-stefan-tsanev-i-vezhdi-rashidov
***** Сред тях блестеше Михаил Неделчев (1942), капацитет в литературната критика. Вж. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1998/08/15/246059_mihail_nedelchev_broi_disidentite_jelev_-_ricarite_na/
****** Вж. https://www.youtube.com/watch?v=OuGDM-l_p6o
******* Разделени на два синода, служители во имя Христа проляха кръв, убиха човек. Вж. https://afera.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8/
******** Иван Татарчев (1930-2008). Вж. http://skandalno.net/istinata-za-omrazata-mezhdu-andrey-lukanov-i-ivan-tatarchev-158199/
********* Илия Павлов (1960-2003). Вж.https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6091525 Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...