ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1108.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1108.)

  Когато е било любов, тя оставя белези в душата ти, които няма сила, която да изтрие, независимо какво ти се случило и кого си срещнал/а след това. – Аноним (1947)

  21 noe. 2014

САНТА ФЕ

На този ден и в този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота.

Ноември беше мразовит,

аз сложих в джезвето кафе

разпалих огъня си с вид

на мъж, пленен от Санта Фе*.

Ръце над пламъка простря,

загледахме се мълчешком;

навън си тръгваше денят

като монах на бавен кон.

Въздъхнах. Ти се притесни.

"Какво!" – ми рече с шепот тих.

Ах, мила, много зимни дни,

 а грош дотука не спестих.

"Какво значение, кога

за огън съчки си събрал,

нали ще сме до сутринта

увити в моя плетен шал?"

Загледахме се мълчешком

към мрака, стелещ се навън,

докато стана моят дом

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах –

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после рече ми: "Оле!

Мен, мили, губи ми се час.

Изпаднала съм като в плен

или изпаднала в несвяст.

Дотичах в твоя дом сама,

но дяволското ти кафе,

реша ли да си тръгвам аз,

все тегли ме назад към теб".

…Години доста оттогаз

отлитнаха като ята на юг,

и милата не е сред нас,

прахът й – в малка урна тук.

Явява ми се в някой сън

и пита мълком с поглед благ

щастлив ли съм, къде е вън

ноември с онзи лански сняг?

Ноември днес е мразовит,

та слагам в джезвето кафе,

да пламне огънят ми с вид

на мъж, пленен от Санта Фе.

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 21 noe. 2022

___

* Санта Фе (от исп.): Светата Вяра. Бел.м., tisss.