ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1090.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1090.)

  Виж семенцата у мен, и аз ще открия човека у теб! Умението да определя цената на каквото и да било, на когото и да било, е между най-редките, най-ценни способности в живота на нацията. Придобива се, но не ни е дадено веднъж завинаги. Да си върнем държавата, зависи от всеки, на когото му кипва кръвта, когато вижда как ни унижават мекерета и отрепки, на които не бих дал и торта на коня ми да ринат. – Аноним (1947)

  1 ноември 2022 – Ден на будителите

О, СПИ ЛИ БОГ? О, БОГ НЕ ВИДИ ЛИ!
Пловдивски триптих за един философ

I. Защо не спя нощем, и какво печеля от това? 

  – Вече не спя нощем, а денем! Най-вече поради естеството на занаята, който мутро-гербоваците ме принудиха да практикувам, след като ми забраниха да учителствам! Но нощта е значително по-приятна за живеене от деня... И е несравнимо по-красива. Луната, а и звездите са невероятни украшения на небосклона, на който хората не се любуват, поради пристрастеността към хъркането, т.е. пак заради глупостта си...

  II. Възможно ли е американски богаташ с български произход да припадне от възмущение, когато беден издател на философско списание го помоли за спонсорство?

 – Преди време се запознах с един американски богаташ с български произход, който ми се похвали, че бил меценат, подпомагал финансово автори на книги, правел какви ли не добрини. В един момент, след като вече му бях обяснил, че също съм автор на доста книги и също така издавам философско списание, а пък той обаче не се сети да предложи сам помощта си, видях се принуден да го помоля да подпомогне, ако иска и ако може, списанието, което издавам – написах му едно съобщение на месинджъра и зачаках. Иначе с него преди това сме разговаряли за какво ли не!... На другия ден той отговори, че няма да подпомогне списанието. Казах му ОК – и понеже загадъчно каза, че "имало неща, които не споделя", аз се запитах какви ли пък са тези неща. Стана ми интересно. Той обаче замълча, и мълчи вече от доста време. В един момент в главата ми мина мисълта: а дали нещо неприятно не му се е случило на възрастния човек от преживения стрес някакъв човек му иска пари???? Знам ли, българската душа е тъй тайнствена. За доказателство, че мълчи, публикувам какво аз му казах в месинджъра; молбата ми е ако някой общува с този човек, да го попита как е, добре ли е. Пък след това да ми съобщи; щото се чувствам гузно, ако с моето нахалство съм навредил на здравето му; ето моите предимно думи и неговото мълчание в месинджъра:  

  Ангел Грънчаров: – Да те попитам все пак за нещо, извинявай, виждам, че не ти се говори, но за мен е важно. От 2009 г. издавам едно философско списание, нарича се ИДЕИ. С група философи го издавах, но повечето, като си публикуваха статиите, се оттеглиха. И останах сам. Издавах го с учителската си заплата. Но когато ме изгониха от училище, нещата се влошиха. Издавах го с помощите за безработни дори. Но от 3 книжки годишно, сега мога да издавам само една. Имам предвид – в хартиен вариант. Подарявам го на училищни библиотеки. Млади хора, ученици и студенти, публикуват често в него свои есета. Та мисълта ми е: ако можеш да подпомогнеш списанието финансово, ще ти бъда благодарен. И ще направиш нещо добро.  

  Vassil Velkov: – Съжалявам, но няма да участвам в твоя проект. Има неща, който не споделям. Остани си със здраве! 

  Ангел Грънчаров: – Твое право. И твой избор. Жив и здрав бъди!

(Бел.м., tisss: – Е, да, негово право си е, но Философът още колко ли пъти ще го пита!)

  Философът: – Извинявай все пак, стана ми интересно, кои неща не споделяш? Да бъдат подпомагани младите хора да станат пълноценни личности, кое от това не ти харесва? Просто питам...

  Философът пак: – Ще се радвам да отговориш на въпроса ми. Вярно, неприятен ти е, но въпреки това, държа да чуя как ще се обосновеш...

  Философът още веднъж; вече минаваме към учтивата форма: – Прощавайте, въпрос Ви зададох. Кое не е толкова наред при философското списание ИДЕИ? 

  Философът за четвърти път: – Казахте, че нещо не било наред... 

 Философът с пети, а може би сетен отчаян опит: – Жив ли сте? Уплаших се да не сте получил инфаркт,след като прочетохте предложението ми. Мълчите ли, или наистина стана нещо лошо? Оставете, успокойте се, оттеглям молбата си...

III. Говорим общи лицемерни приказки и гледаме безучастно как съвременни народни будители биват мачкани, тормозени, унижавани, убивани!

  Философът Грънчаров (1959) от Долна Баня, Софийско громи политика от Карлово Славчо Атанасов (1968), който имал наглостта да напише по случай 1 ноември – Деня на будителите: "Не се гаси туй, що не гасне! Честит празник на народните будители! Нас, българите, ни има и днес, защото винаги сме успявали да си опазим същността, нашата духовност, език, книжовност, култура. Поклон пред българските учители и всички, които са посветили живота, професията си на опазване и възраждане на българската духовност и култура! Бъдете здрави и вдъхновени, за да е духът ви силен!" със следния коментар: "И прочее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала, и пунта-мара... (И с драматичен тон продължава.) Абе, оставете миналото, дайте примери от днес, похвалете нещо или някой (!), което сега се прави или го прави (?!), подкрепете нещо, което сега някъде се прави! Стига с таз гробищна некрофилска лицемерно-патетична психология! Говориш лицемерни приказки, а в днешно време всички гледаме безучастно как съвременни народни будители биват мачкани, тормозени, унижавани, убивани; не ни пука за тях, малкото си пръстче не мръдваме поне малко да ги защитим, подкрепим, окуражим, а в същото време лицемерно славим умрелите вече будители от миналото... (...) Срам и позор! Аман от лицемерие! Аман от подлост! Аман от безочие! Г-н Атанасов, понеже говорите такива красиви думи за учителите, ето да ви направя малко тестче (?!!) дали наистина мислите това, което говорите. Предизвиквам ви... Аз съм български учител, когото директорската училищна мафия в Пловдив не само изгони от училище, но и не само де факто го лиши от учителски права, но и ми забрани да учителствам... 

  Следва до болка познатото за "петте милиона почитатели на философа" пространно описание на нещастията, сполетели техния любим Грънчаров, за да закове любимият Грънчаров опонента за позорния стълб на пловдивската обществена съвест. Воала! 

  Като личност, като виден пловдивски гражданин, аз Ви призовавам публично да ме подкрепите като дойдете с мен, белким заради Вас тя (Бел.м., tisss: мизерна душица в местния регионален инспекторат по образованието) ме приеме; щото тя не благоволява да ме приеме месеци наред; а тя си позволява такова отношение тъкмо защото добре знае, че на гражданите съвсем не им пука за (...) мафия от властващи в образованието калинки (...) Ви давам шанс на дело да покажете, че подкрепяте учителите, които (...) имат една велика будителска и духовна мисия; друг е въпросът, че огромната част от тях са изменили на мисията и са станали треперещи за заплатите и пенсията... 

  Пост скриптум: 

  Анджък, най-сетне да си дойдем на думата! Заплатите и пенсийката... Многоточията при философа Грънчаров са знак, че няма как опонентът Славчо, или който и да било друг, да се измъкне от отговорност: жив или мъртъв, длъжен е да отговори. Доста му се насъбрало на философа-психолог, та и оттам този гръм и адски трясък.

  Философът влезе в словесен двубой и с любуващия се на театралните сцени верен негов читател и фен на Пловдивската обществена телевизия (ПОТ), където по час или два философът всяка седмица облагородява пловдивчани с безумните си сказки.

  tisss: (цитат) Философ Ангел Грънчаров, покана: "Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, и ако търсите промяна и по-добро качество на живот" – и просите на поразия от когото ви падне пред очи, обадете се на философа Грънчаров, да станете двама.  31.10.22 г., 9:37 ч. 

  Философ Грънчаров: – Таваришч поклоннико на таваришчите Путин и Сидеровский, къде и кога е ставало дума за просене, бре? Ще оскотееш от злоба, нещастнико. Като одъртя, все по-злобен ли ставаш. Не миряса ли поне малко?! 31.10.22 г.,12:59 ч. 

 tisss: (цитат) Грънчаров: "Таваришч (...), къде и кога е ставало дума за просене, бре?"

 – Грънчаров, забавлява ме неумението да си служиш с българска реч, елементарни правописни и стилистични грешки, наситените ти с шаблони и проклятия писания на човек, объркан поначало в живота, но пък заел поза на философ-психолог, който не разбира нито от философия, нито от психология. Вегетирал поради милост Божия от следването си в някогашния Ленинград до днес, защо вечно разчиташ на подаяния от хора, доверчиви и добри по душа? Дотолкова ли си нещастен, та сееш само духовна смрад, питам се. 31.10.22 г., 23:11 ч. 

  Философ Грънчаров: – Таваришч Бояджиевич, като се изплю тъй обилно, олекнА ли ти на душата, стилисте и поете? Ха, ако си се облекчил поне малко, иди се поклони на портретите на любимите ти таваришчи Путин и Сидеровский, може патом още повеке да ти раздобрее. Апропо, ний, писателите, си пишем както си искаме: щото писането е свобода, таваришч плюещи даскале. 1.11.22 г., 8:57 ч. 

  tisss: (цитат) Философ Грънчаров: "...Апропо, ний, писателите, си пишем както си искаме: щото писането е свобода, таваришч плюещи даскале..."

  – Понеже... "ний, писателите, си пишем, както си искаме, щото писането е свобода", то затова и петте милиона читатели, както твърдиш, ще се изпотрепят да си купуват стотиците твои томове продукция. Любим образ си ми, другарю гневни Грънчаров, с хленчовете и с наглата просия, особено пък с творби, творени през чудните звездни самотни нощи в кабинката на пазача на нечий бостан, но обявени от името на митична група "небезразлични граждани" (ПашевЪ, Баба Марийка, Евгений Тодоров, сем. Асса и още неколцина доверчиви люде, които творения на будната ти гражданска съвест по стил мязат на донос до водещия оперативен офицер в Държавна сигурност. Чета те внимателно и със съчувствие, философ Грънчаров, как да не те чета; такива като теб извисени, завършени духовни натури се раждат една на девет милиона българи! 1.11.22 г., 15:48 ч. 

  Философ Грънчаров: – Завистта и злобата са тъпи, много тъпи емоции, таваришч Бояджиевич. Крайно тъпи. Интересно е, че не сфащаш това... 1.11.22 г., 16:04 ч.

  Анонимен: – Част от правото ни на избор е всеки сам да определи кой да е учителят му и будителят му. Тоталитаризъм е някой да ти ги сочи с пръст и да казва: Това са! 1.11.22 г., 7:54 ч.

  Анонимен (към философа-психолог Грънчаров): – Ти ли си съвременен будител? Аман от безочие! 1.11.22 г., 8:11 ч.

  Славчо Атанасов*: – Г-н Грънчаров, не бива така черногледо и мазохистично да се отхвърляме и отричаме. И другите народи търсят вдъхновение от миналото си. За днешното поколение и политици ще се произнесе Историята, най-безспристрастният съдник. Тя ще оцени и г-н Иван Костов, Бойко Борисов, Асен Василев, Кирил Петков, ген. Атанасов, и други значими обществени фигури. Не сега! Страстите, емоциите ни още са прекалено силни за задълбочена и обективна оценка! 1.11.22 г., 8:48 ч.

  Философ Грънчаров: – Славчо Атанасов, нищо черногледо и мазохистично няма в изказването ми, напротив – то блика от неподправен оптимизъм. Ние с Вас двамата живеем на различни планети, имаме коренно различни ценности. И по тази причина съвсем не се разбираме. И не можем, просто няма как да се разберем... Нали знаете притчата за свинете и бисерите? 1.11.22 г., 8:49 ч.

  Славчо Атанасов: – Г-н Грънчаров, на всеки, който се е обърнал към мен, съм се опитвал да помогна. Макар в момента да съм редови гражданин като Вас, телефонът ми винаги е бил публичен 0888214402. Ако в момента не мога да ви отговоря, винаги връщам обаждането. Но съм изненадан. Г-н Иван Костов има общински съветници и депутат от Пловдив! 1.11.22 г., 8:49 ч.

  Философ Грънчаров: – Славчо Атанасов, г-н Костов е извън политиката. А аз съм репресиран от режима, който Вие обслужвахте и на който сте близък, а не от партията на Иван Костов. Затова се обърнах към Вас. Аз никому в живота си за нищо не съм се молил. Тъй че едва ли ще Ви се обадя. Интересуваше ме реакцията Ви (...) нали така! 1.11.22 г., 8:50 ч.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1/2 noe. 2022

Илюстрации:

- Говори, за да те видя! От сентенции на Сократ.

  - Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана**.

–––

* Бивш кмет на Пловдив, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE_%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2

** От сатирата "В механата" на Христо Ботев, роден по Коледа на 1847 г., или "дошъл си с името", както е изразът сред нашенци, но умни кратуни пишат в читанките, че се родил на 6 януари 1848 г. Бел.м., tisss.