ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1089.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1089.)

  Виж семенцата у мен, и аз ще открия човека у теб! Умението да определя цената на каквото и да било, на когото и да било, е между най-редките, най-ценни способности в живота на нацията. Придобива се, ама не ни е дадено веднъж завинаги. Да си върнем държавата, зависи от всеки, на когото му кипва кръвта, когато вижда как ни унижават мекерета и отрепки, на които не бих дал и торта на коня ми да ринат. – Аноним (1947)

  6-8 jan. 2000 

ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ 

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 

 На две крачки от панелката, където живея, простак един и патриотин кръстил не зле подреденото си заведенийце "Бългериън ъмбрела", изписано красиво на кирилица, и диктисал националния байряк да се ветрее най-отгоре... Какъв е тоз нашенски тертип да се гордеем доверчиво с онова, с което ловкият чужденец ни бъзика под опашката!

 "Българският чадър" е алегория и метафора от страна на т.нар. цивилизован свят за насилие над личността. Напомня изисканият глупак онова ахмашко "Булгар! Булга-а-ррр!" – което долита из Виенската баня откъм края на ХІХ век и се носи плавно, гордо през десетилетията подир "Османското присъствие", та чак до наши дни, придружено от разкрачена стойка, високомерно изражение и блъскане с юмрук върху влакнестата гръд. За такива случаи е старата поговорка "Те го плюят – то се радва: Роса ме роси".

  Леле, как лесно е отстрани и отвисоко да съдиш когото и да е; трудно е да разбереш онзи отсреща, да му вникнеш в логиката, в богатствата на личния му мизерен опит на кокошкар по манталитет. И понеже съдбата – убеден съм, до голяма степен е резултат от характера, да разбереш някого, ще да рече, да му простиш за сторената гадост... От личен опит стигнах до обнадеждаващия извод, че малцина са изключително злостни, непоправимо надменни, злобни по рождение и че повече от греховете ни са резултат било от стеснен кръгозор, криворазбран интерес, стремеж към бърз успех, зле стекли се обстоятелства или кофти подредба на небесните светила, ала винаги и основно – от непресъхващо малодушие.

 Давани са и ще ни дават рецепти за успех и за лично щастие. Дип не вярвам обаче в стандартни препоръки; въпрос на личен избор. Ама богатство, ама власт и слава, ама успехи не се припокриват с щастливия личен живот. И тогава какво ли остава! Остава да приемем, че нищо даром се не получава, за всичко се плаща – и ако не веднага, то след някое си време, според старата пловдивска максима, която тези дни отново чух: "Колкото по-късно, толкова по-мръсно!" Отнася се до плащане на лихви за натворени гадости от възгордяване, лакомия и глупост. Спечеля ли нещо, тутакси следва да се запитам: "От какво в резултат на печалбата сам съм се лишил? Какво съм изгубил! А може би съм се куртулисал от нещо, което ми е било горивото за живот"

 Ох, как хубаво е да си победител! И хубаво, и славно! Приятно е чувството, че ти си правият. За разлика от мнозина праведници, обаче, смятам, че едно от най-чудесните качества е да падаме в плен на големите щури илюзии, накъсо казано, да се блазним. Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един всички сме били имунизирани срещу предателство и срещу измама, срещу лакомията, надменността и идиотщините. Щяхме да сме бетер ангели небесни в духовна леност и безхаберие.

 Моята оптимистична теория за Българската ни нация е твърде оспорима, и тя гласи: "Злото, предизвиквайки съпротивителните ни сили, е повод нацията да се обновява, да излезе от летаргията, да се отърси от духовна леност и поквара". Моля, приятелю! Не отписвай нашенеца, имаме си занапред доста работа за вършене! Всичко е в наши ръце, не зависи толкова от чужденците, колкото и да ни подрязват крилцата като на кокошка, която са предназначили да им снася големи златни яйца, докато не решат в някой "слънчев ден на Българската демокрация"* да й извият гръцмуля и я напъхат в тенджерата под налягане. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 oct./1 noe. 2022

Илюстрации:

- 1944 г. Гроздобер в Пазарджик. Борис и Невена с аргати. 

- 1944 г. Харманли. Дядо ми – бирникът Георги Бояджиев.**

–––

* Фраза, станала крилата от първите месеци и години след "славния Десети ноември 1989 година", когато от трибуната на Народното събрание асистент по детска литература в Шуменския университет кукуригаше възторжено опиянен от представата за собственото си величие на типичен навлек и парвеню.

** Заклевал петимата си сина да не се занимават с политика."Политиката е мръсна работа за провалени хора. Гледайте си занаята, дома и семейството" – била приказката му. И въпреки че не съм съгласен с него, мислил съм си: Какво ли е видял бедният общински чиновник през живота си в Царство България, а и след Девети септември 1944 г. Бел.м., tisss.