ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1091.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1091.)

 Виж семенцето в мен, и аз ще открия човека у теб! Умението да определя цената на каквото и да било, на когото да било, е между най-редките, най-ценни способности в живота на нацията. Придобива се, но не ни е дадено веднъж завинаги. Да си върнем държавата зависи от всеки, на когото му кипва кръвта, когато вижда как ни унижават мекерета и отрепки, на които не бих дал и торта на коня ми да ринат. Аноним (1947)

  26 avg. 1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели.

А над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата.

И се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род.

И сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 noe. 2022

Илюстрации:

- Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900–26.VІІІ.1972).**

- Внук на Борис Дявола; село Тригорци, 4.VIII.1977.***

___

* Текст от сб. "Сутрин рано",  издателство "Хр.Г.Данов", 1983 г. 

** Внук на заклания показно от башибозука Ангел Керемидов през пролетта на 1876 г. за назидание на мегдана в някогашното Калугерово Борис Ненков Ангелов - Дявола . Фотографията е от есента на 1943 г. Името на Ангел, наред с името на неговия брат Георги, е сред имената на участници в Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешния град Калугерово, северозападно от Пазарджик.

*** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г.,  три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август - на 4 август 1977 г. между  селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е краят на живота ми. Сега си давам сметка за съвпадението, освен че като студент през 1970 г.  туркиня, студентка от хасковските села, която се вмъкна в редакцията на вестник "Софийски университет" неканена, ми беше предрекла инцидента около трийсетия ми рожден ден. Години по-късно, вече женен, като научава това от щерка си, Вица (Виктория) – майка на жена ми Ася, ме клела: "Като знаел, че ще мре на трийсет години, що се е женил! Да те остави млада вдовица с две малки деца ли?". Пропуснала да каже Ася на майка си, че туркинята беше ми рекла: "Оцелееш ли, ще живееш до 96 години". Бел.м., tisss.