ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1056.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1056.)

  Не можеш да спреш да обичаш някого, само защото не ти е отвърнал със същото... Човек с добри мисли никога не може да бъде грозен. Може да си с крив нос, с двойна брадичка, сбръчкана уста и гнили зъби, но ако имаш добри помисли, те ще осветяват твоето тъжно лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)

  

  21 dec. 2009

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

Декември се изниза сред празничната врява.

Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели

и Градската градина отново е такава,

каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,

чешити и серсеми, и старчета дори

за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят

и толкова са гневни, от тях хвърчат искри.

Врабците – нафунели, и гургулици сиви

навъртат се тъдява за някоя троха.

Художник шари важен, разгънал си статива.

Куп селянки гневят се на цветната леха.

Какви цветя сред зима! Ала одумват кротко,

че тез де... гражданята, земята не ценят.

Минава автобусът. И изгладняла котка

като стрела се втурне сред онзи свят пернат.

По "Гладстон"* се задава с каручка Цариградски**

в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,

на шията увесил транзисторно бръмкало

с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,

и гледа завистливо как с жестове на граф

човекът там с метличка плювалниците чисти

и няма по-обичан от него в този град.

Сега ще седнем с тебе на ъгъла, в кафето,

и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,

и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,

което се усмихва, щом грееш ти пред мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 sep. 2022

__

* Улица "Гладстон" свързва моето основно училище "Сашо Димитров" (днес "Антим І") с подлеза под Централна градска поща край Главната търговска улица на Пловдив.

** В някогашния провинциален Пловдив един от неколцина специални хора, приятел на нас, дечурлигата, незлоблив, широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност "хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред онзи финес, с който този аристократ на духа обслужваше уличните пловдивски плювалници с боядисана в отровнозелено каручка и дръгливо конче, в огромните си тежки гумени чизми, с гумени оранжеви ръкавици чак до лактите, в тиролски къси панталонки с тиранти, където се кипреше избродиран еделвайс върху препаската на гърдите, в яркожълта памучна фланела с къс ръкав, транзисторен български радиоприемник "Ехо" и сламена капела, артистично преметната на гръб. Чудни легенди се носеха след неговата смърт – издъхнал в любовен екстаз в някаква хотелска стая с красива млада дама. Бел.м., tisss.