ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1055.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1055.)

  Не можеш да спреш да обичаш някого, само защото не ти е отвърнал със същото... Човек с добри мисли никога не може да бъде грозен. Може да имаш крив нос, двойна брадичка, крива уста или изгнили криви зъби, но ако имаш добри мисли, те ще лъщят от твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)*

  

  14 sep. 2022

ИЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА

  Звъни ми на вратата инкасаторката за водата... Отварям светкавично, че от три дни от бележка преди входа и стълбите към асансьора знам: точно днес и точно от 10,30 сутринта госпожата пак ще тръгне да ни обикаля тоалетните, дето са ни водомерите в жилищния блок зад гетото Столипиново. Отварям, ама й виждам гърба. Не е пищната дама с боядисаните в оранжево коси, а младо момиче и тъкмо се вмъква у комшиите, бъбриви и шумни, изключително гостоприемни и мазни, типичните селяни от градски тип. Естествено изпадам в кисело настроение. "А утрините тук са тихи!" Докато не се е разбръмчал с бормашина-къртач някой от присадилите се горди манговци, които ни завладяват безкръвно с парите, припечелени от социални помощи нейде в Немачко, Енглиш, Холанд, Френч, Даниш, Шведиш, Шпаньолско. Дали не съм пропуснал някоя уредена държава, дето наемат готините братчеди от трудолюбиво Столипиново?!

  Ех, ами мъж на години в кофти настроение, особено кога сам си е бил шута от света на любовта и готините интимни авантюри, дип не е за препоръчване. Та залоствам си портата. И минават някакви си едва три-четири минути, а хубавелката вече ми звъни. Два, три, четири пъти звъни. Тя – на мене?!... Чувам и учтиво някак почукване, после почукване като картечен откос чувам, а накрая – и драскане с нокти, което ме върна в най-щурите сладки години. Отварям портата, ама моментално изчезвам в кухничката. Чорлав, брадясал, кисел... Абе, не ща да ме гледат с този вид. В антрето, на излизане от тоалетната с тефтеря в ръка хубавелката, чувам, невинно попита с ласкаво гласче: "Тук сам ли си живееш?" От кухничката, за мое учудване, отвръщам като новобранец на войнишката клетва: "Тук сме Снежанка със Седемте джуджета, Мечо Пух, Малкият принц и Дядо Мраз!"

  Поне да й бях видял муцунката! Ама тя ми хлопна вратата зад гърба си и изтрополя с високите си токчета по стълбището към долния етаж. Пу-у-у-усти мераци, Боже мой!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 sep. 2022

Илюстрации:

- Авторът, когато все още имаше търговски вид.

- За инкасаторки стават само балерини с плам.

–––

* Роалд Дал е уелски писател-хуморист от норвежки произход, известен с разказите си с неочакван финал и произведенията за деца. Най-готината му сентенция, според мен, е: "По малко глупост тук и там обича и мъдрецът сам". Аман от Паметници на културата, дето се разхождат сред простолюдието! Бел.м., tisss.