ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (833.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (833.)

  Да разбереш душата на този град не е така лесно. Защото той може да ти се покаже както романтичен, така и по византийски подъл. И няма как да се отървеш от неговия чар и магия, която в никой друг български град не съм откривал. – Аноним (1947)

  05 sep. 2009  

СТАРАТА ЕВРЕЙСКА БАНЯ* 

На Арон Амар (1949)

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на моя роден град
отварят мухабет за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.

Коя сред най-засуканите булки
току-що къпана и с див копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж,

как старият бакалин бай Михале
търчал към булката си по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав,

и как я псувал на провала щуро:
"Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски; дреме ми на кура,
живота ми обърна на вертеп",

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
а Пена как го нашла разгневена
с комшийка гол в съседския им дом.

Как Ристе с китки срещнал буля Цвета,

от баните пристигнала с експрес,

пък тя излязла толкова проклета,

отказала съпружеския секс

и той с една сиджимка от простора

на крушата как бесил се напук

и махалата как се сбрала в двора

да види загорял мъж щур и луд.

Как на снашицата веднъж посегнал

коларят Спас, обхванат от мерак,

и после на сина разправял бледен,

че влязъл е в дома им върколак,

и викнали по този повод спешно

баячка, а размятала поли,

снахата Наска смяла се зловещо

и прокълнала бог да го гори.

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийката в магьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та – орех в клещи, пука някой гръб.

Брадясали, в ушите с мъх старешки
(сами зоват го гробищна трева),
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.

Отдавна тук бедняци се не къпят,
Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци много са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
ала мъртвецът в китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 dec. 2021

Илюстрации

- Еврейската баня – архитектурен бисер на Пловдив;

- Палеж на баня Орта мезар през февруари 2016 г.** 

–––

* Вж. https://lostinplovdiv.com/bg/articles/orta-mezar-edna-ot-nai-starite-jivi-sgradi-pod-tepetata

** Според следствието, пожарът не бил от умишлен палеж, както упорито се говореше из моя Пловдив. От автентичната сграда, странно, останало единствено молитвеното помещение. Някогашното преддверие на храма е разрушено през I половина на ХІХ в. и заменено с обновена част в стил Пловдивска възрожденска къща. Банята се ползваше докъм края на 70-те години на ХХ в., в чифт (четни) дни като женска баня, в тек (нечетни) дни - за мъже. Майка ми ме водеше, както и жените от махалата водеха синовете и дъщерите си в женската баня, кажи-речи, до десетата ни година. Подир къпането обикновено следваше сладкарницата, където майките ни черпеха с боза, парче торта, пасти или толумбички и кадаиф, залети със захарен сироп. 
Вж. https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/orta-mezarsartseto-niakogashnite-zapadni-kvartali-plovdiv-71627 Бел.м., tisss.