ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (834.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (834.)

    ...Що се отнася до яденето, ние угояваме себе си, а себе си угояваме за червеите. Тлъстият крал и мършавия клошар са само различни ястия, две блюда, ала за една трапеза. Толкоз просто е! – Уилям Шекспир (1564-1616), реплика на Хамлет в III сцена на IV действие 

  16 dec. 2007  

ВЪЗХВАЛА НА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
просташка, че и гнусна при това,
но празник тя е, лек е за народа –
за махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсе* с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и към живота гледаш, горд и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен!

Зад потната омърляна витрина
лъщи калта в златисти светлини,
пари сбереш ли и за чаша вино,
прекрасни са и грозните жени.

Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи! –
накацали по Нос Добра надежда,
блестят юнашки нашите очи.

Дружината е здрава, бодра, мъжка,
цинични вицове един реди,
от кухнята долита лъх на пръжки,
готвачът се кикоти като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава, знам.

О, знам ги и онези ресторанти
за големци изискани и с вкус,
но личностите там са на аванта,
а от бедняка много ги е гнус.

 Докато сбира ни шкембе-чорбата,
и беден да си, бива да си жив –
с мераци, вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.

Лъжи, ваксини, маски, интереси –

пристъпя ли кръчмарската врата

отвън оставям курви и принцеси,

и цялата световна суета.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 dec. 2021

–––

* Не знам как е другаде в днешна България, но ако някога, като студент по време на соца, съм поминувал в закусвалните по софийската улица "Граф Игнатиев" с шкембе-чорба за 12 (дванайсет) стотинки шоличката, днес в Пловдив и Асеновград шкембе-чорбата гони луксозни цени от 3 до 5 лева порцията. Бел.м., tisss.