ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (821.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (821.)

  Родът е голяма работа, не случайно в българския ни бит е останала от старо време приказката за джинса и момата от сой, кога търсели да се сродяват. Котка да вземеш, от сой да е! – Аноним (1947)

  26 avg.1972

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели.

А над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата.

И се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род.

И сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 dec. 2021

Илюстрации:

- Борис Дявола, внук на четника Ангел Керемидов.

- Първият внук на Борис Дявола от Пазарджик.***

___

* От сб. "Сутрин рано", издание на пловдивското издателство "Христо Г.Данов", 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо, в деня, когато е роден през 1900, или три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 помежду селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е краят на живота ми. Сега си давам сметка за съвпадението, освен дето като студент през 1970 г. врачка – туркиня, студентка от хасковските села, като се вмъкна в редакцията на вестник "Софийски университет" неканена, ми беше предрекла смъртта около тридесетия ми рожден ден. Снимката е правена в двора на къщата в с. Тригорци, Добруджа, през лятото на 1977 г., дни след белята с трактора, който можеше да ме убие. 
*** Борис Ненков Ангелов (1900-1972), внук на заклания за назидание на мегдана на 21 април 1876 г. в някогашното средногорско село Калугерово На Борис Дявола пък първият внук съм. Бел.м., tisss.