ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (798.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (798.) 

  Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум. – Франц Кафка (1883-1924)

 16 noe. 1988 

СЪРЦЕТО Е ПАРЧЕ ПЛЪТ*

Сърце, ти блъскаш в тъпанчетата ми

както вятъра покрай бързия влак в нощта.
О, сърце,
какво ли още има да се случи?
Какво ли зло не преживяхме, и все живеем,
все туптим, все още сили имаме
да се удържим –
да се удържаме отново и отново.
 

Сърце, ти чуден къс неуморима плът,
кажи ми какви ли бездни от страдания
ни предстоят,
какви ли драми вече там, високо
злорадата съдба подготвя весело.
 
Вървим посред калта на този свят. И няма
кой да ни спре. И няма дом за нас, когато
влизаме в сражения със лепкавите мрежи
на страха,
на самотата,
на посредствеността.
 
Сърце,
ти, кървав мой работнико потаен,
не усмирявай своя бяг, подскачай,
блъскай, бий храбро
по кожата изсъхнала на този свят,
на този барабан,
възпявай онзи, който – борейки се,
страда и възкресява смачканите,
вдига падналите,
превързва раните на чувствата осакатени,
изправя на крака пълзящите
и е щастлив, щастли-и-ив.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 noe. 2021

Илюстрация:

- 22-годишната Лидия Литвяк, загинала в сражение**.

- Бедният най-добре знае какво е щастието да си жив.

___
* Вж. сб. "Кардиф", самиздат от 1997 г. в 300 екз.

**Вж. https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/loshite-momicheta-na-istoriyata-lidiya-litvyak-byalata-liliya-na-stalingrad/.

   За характера и личността на първата жена-ас. Описват я като крехка, дребничка, та механиците трябвало да пренастройват всеки път лостовете, педалите, седалката, когато ползвала самолет. Тя е едновременно и силен характер, но и романтичка: вярва в суеверия. Не са й чужди типично женските привички, като да си ушие шалче от плата на стар парашут, да сложи букетче цветя в пилотската кабина. Сред неподчиненията, отбелязани в досието й, е, че отказала да си отреже косите, когато я взели в армията. Тя е жизнерадостна по душа и често празнува победите си, като прави лупинги преди да приземи самолета. Романтичното име, с което остава в историята, е Бялата лилия на Сталинград. То произхожда от нарисуваната от самата нея бяла лилия върху носа на изтребителя й Як-1, с който участва в редица мисии, като едни от най-опасните й са над Сталинград. Най-близката й приятелка е Екатерина Буданова (1916-1943) – втората жена-ас, с която отначало съвместно управляват самолет. Първите мисии на Лидия или Лиля, както я наричат летците, са да охранява въздушното пространство над Сталинград. През септември 1942 г. става първата жена боен пилот, свалила вражески самолет Юнкерс Ю-88. Ранявана е на два пъти, единия от тях – тежко в крака, но продължава да лети. На следната година получава Орден "Червена звезда" и за заслуги към отбраната на Отечеството и й е присъден чин младши лейтенант. Скоро след това била зачислена в състава на елитно бойно формирование, т.нар. охотники (свободни ловци), група от подбрани добри пилоти, които получават право самостоятелно да преследват и атакуват вражески самолети. Докато е в тази група, тя извършва и един от подвизите си. Нацистки дирижабъл за наблюдение се изплъзвал от многобройните опити да бъде свален. Тогава крехката Лилия, все още възстановяваща се от травма, се явява при командира си и казва, че поема мисията. Когато той я отпраща, зарича се, че – дали с или без позволението му, ще го направи, и той склонява пред нейната решителност. Простичкият й план е да нападне дирижабъла откъм слънцето, и така благодарение заслепяващите слънчеви лъчи, изненадва нацистите в дирижабъла и го унищожава.

Едноместният изтребител Як-1

  През 1941 г. започва военната си кариера в 58-и боен авиационен полк, съставен изцяло от момичета, но следващите месеци участва и в други формирования, включително и със смесен състав. В 9-и полк среща Алексей Соломатин (1921-1943) – ас и командир на авиополка. Това е първата й голяма любов. Алексей е твърде настоятелен в ухажването, но тя не му отвръща. Едва когато той загива при учение, осъзнава какви чувства е изпитвала към него, и в писмо до майка си пише: "никога няма да срещна втори като него". През 1943 г. получава множество телесни и душевни травми. Загубила е любимия и най-добрата си приятелка Екатерина Буданова (1916-1943). Нейни съвременници си спомнят, че просто е желаела да влиза отново и отново в сражения. На 1 август излита със своя едноместен Як-1 и не се връща. Член на формированието помни как самолетът й, докато е преследван от няколко нацистки изтребителя, изчезва в облаците. 

   Бойните й успехи не са признати от командването. Началниците смятат, че е заловена в плен, и отказват да я наградят посмъртно. В течение на над 35 години издирват останките от нейния едноместен Як-1. През 1979 г., когато най-сетне откриват останки от самолета до село Дмитриевка край град Шахтьорск, решават, че е самолетът на Лиля, и едва през 1990 г. посмъртно й присъждат званието "Герой на Съветския съюз". Бел.м., tisss.