ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (797.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (797.) 

  Колкото и невероятно да изглежда, убиват ни по план, още по-невероятното е, че то става под формата на креслива кампания, че ни пазят здравето. – Аноним (1947)

19 avg. 2008 

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ*

О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши,
затуй докато гледат ви очите –
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
молете се за нашите души! 

Успехи, почести, суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та прошка нам за всяка злост и гадост –
молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си... подире друг ще го реши,
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 noe. 2021

Илюстрации:

- Искаш ли да победиш, внуши му страх.

- Авторът в онези епични гладни години.

___
* Първите няколко строфи ми се появиха в ума, докато въртях педали по алеята покрай брега на Марица в посока Гребния канал, на 10 км. от жилището ми в крайния квартал на Пловдив. Не си помня стиховете, а и не обичам да рецитирам, но на инат опитах се да запомня всичко, което ми щукна в онова августовско утро под небето на моя роден Пловдив, от което ниско над мен се разстилаше като непрана овча вълна облак с метален, стипчиво-сладникав мирис (https://www.otizvora.com/2016/09/8230/nasa-priznava-che-razpraskva-kemtrejls-na/comment-page-1/).

Кемтрейлс 

** Фр. Вийон, из Балада на обесените:

О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили -
над вас самите Бог ще се смили!

Висим шестима, виждате нали?!
Плътта на всекиго била е драга,
но ето я, вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!

Из Балада за прошка:

...И вий, девойки с дръзки деколтета,
на лов излезли нощем в прашен друм,
бедняци, скитници и вий в несрета,
творци на фокуси и празен шум,
глупаци всякакви без капка ум,
момци, току излезли от затвора,
жени, омъжени без сват и кум –
смирен, за прошка моля всички хора...

Превод на Пенчо Симов. Бел.м., tisss.