ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (785.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (785.)

   Неосъществената до логичния си завършек мимолетна тръпка понякога те следва като неспокоен верен пес докато си жив, докато се надяваш на чудо. – Аноним (1947)

  7 uli 2012

В ОЧАКВАНЕ НА ЧУДО

Пред мен, тъй женствено изгряла, 

откривам как над есенната пръст
душата ти, внезапно снежно-бяла,
от любовта е разпната на кръст.

Познавам тази женска съпротива
(страничен тук едва ли ще съзре),
но мен флиртуване не ми отива,
пък може би така е най-добре.

Не съм за теб, пределно ми е ясно,

а все по-често мисля си за теб –

потъвам в сънищата като в пряспа,

сърцето си превързал с черен креп.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 4 noe. 2021