ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (786.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (786.)

   Трех королей разгневал он/ и было решено,/ что надо гибнет Джон/ Ячменное зерно...* – Робърт Бърнс (1759-1796)

  26 oct. 2006

БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

Къде ръжта е, Боже, най-зелена

и онзи дъжд, сънуван неведнъж,

момичето, за мен предназначено,

нима не съм заслужил като мъж!

Стоя – плашило древно, и треперя,

и плаша само пилците, нали! –

а хълмовете ти мълчат вечерно

и дъжд по цели нощи пак вали.

Вали в Париж и Лондон, и Чикаго,

далеч на юг, в Йоханесбург вали;

и в Кралството бесилото ми стягат,

източват с кремък ножове, стрели.

И пак ще се заровя под Земята

на елфите с Вълшебната гора –

да мине Зимата и тъй нататък,

но само от любов за да умра,

и после да покълна като жито,
за да омесят утрешния хляб,
детето да се връща при бащите
и всеки тук да му е като брат.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 5 noe. 2021

–––

* Робърт Бърнс на руски, превод на Самуел Маршак. Бел.м., tisss.