Никой не е в състояние да удържи идея, чието време е дошло. – Аноним (1947)
31 dec. 1974
КОМЕТАТА КОХОУТЕК*
Ето я... Пристига!
Запалва хоризонта.
Отблясъци сурови чертае по Небето.
Изтръгва от земята окървавени камъни.
С нарастващ грохот бие в асфалтовите вени.
Люлее планините.
Разплисква океана.
Силуетите на хора, изчезнали отдавна,
кръжат над нас
и бавно от гробищните ями
надига се пръстта.
...Но тя не идва.
Вехне.
Угасва небосклонът.
Отлита младостта
и средната ни възраст.
Докато се усетим, побелели сме от чакане.
Но тя не идва, просто защото е отминала –
стопила се е нейде над други светове:
запалила е нечия глава непреклонена,
която ще ни свети
векове.**
* Повечето нови комети са непредсказуеми и не е сигурно дали кометата NEAT няма да изчезне безславно. Въпросът, напоследък вълнуващ астрономите по света, е изкючителната й активност знак ли е наистина за приближаваща с удивителна скорост огромна комета към планетата ни или e нетрайна екплозия. Кометата, която досега не е преминавала близо до Слънцето, може да бъде покрита с лесно изпаряващ се материал, като замразен въглероден диоксид, азот или въглероден оксид. Тези ледове могат да се изпарят далече от Слънцето, и когато кометата достигне до перихелия (най-далеч от Слънцето), да отклони притесненията ни заради яркия й блясък. Подобни няколко сгромолясвания са се случвали вече и през миналия век, какъвто е случаят с кометата Кохоутек на Коледа през 1972 година. Когато я откриват през март 1973 г., кометата е изглеждала необичайно ярко за комета толкова далече от Слънцето (над половин милиард мили). Някои я наричат Комета на столетието. Повечето астрономи решават, че ако е така ярка и необичайна по време на откриването й, тя ще запази яркостта си и в близост до Слънцето. Всъщност, освен по време на перихелия й, когато астронавтите от борда на космическата станция "Скайлаб" зърват нейната бляскава брилянтност точно до Слънцето, за човек на Земята кометата Кохоутек била трудно достъпна за наблюдение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар