ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (783.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (783.)

  Никой не е в състояние да удържи идея, чието време е дошло. – Аноним (1947)

  14-26 fev. 2018

МУХАБЕТ С ЧИСТ БЪЛГАРИН* ОТ МАКЕДОНИЯ

Slawomir Cekowski:

  – В Република Македония хомосексуалистите наричат се фалангисти, така се била наричала войската на Александър Македонски. От един милион Антични македонци 200 хиляди са фалангисти. Борбата продължава.

George C. Boyadzhiev (tisss):

  – Израснал съм с деца на бежанци от Македония и половината от тях бяха в моето пионерско звено в III клас на Основно училище "Сашо Димитров" в Пловдив. Бяха си българчета, че и по-сърцати от нас, дето предците ни са оттук. Калофер, Величка, Стоимен, Станка, Алекси...

Slawomir Cekowski:

  – "За първи пат Македонска войска ке учествува на парадата во София на 6 май тая година. PeoNews, 17 февр. 2018. За първи пaт Македонска военна част ке учествува на Българскиот военен парад, кой ке се отдържи на 6 май 2018 г. Президентот Румен Радев се договорил со македонскиот си колега Георги Иванов во Българската армия участие да вземе и представителна рота от Македонската ни армия. За първи пат на Празникот на Българската армия, освен традиционно присъстващите военни аташета, гост на парадата ке биде и чуждестранен президент. Иванов ке присуствува на парадата, а след това двамата с Радев ке го посетят военното гробище в Ново село край Струмица, каде ке отдадат почит пред загиналите български воини во освободуваньето на Вардарска Македония от сръбско робство. Румен Радев е на официално посещение во Б.Ю. Република Македония, како това е първата му визита в Скопие след подписването на Договорот за приятелство, сътрудничество и добрососедство межгьу двете държави"... (От медиите на Вардарска Македония.)

  Днес е Ден за прошка. България прощава седем пъти на Сърбия, защо не и един път да прости на Македония? Как да ни прости!? На половината сърби дедите им са българи сигурно: Белград и Браничево, Поморавието и Ниш са били винаги български – населени с българи, до образуването на Сръбската държава в началото на ХIX век.

George C. Boyadzhiev:

  – Сърбите, като будна нация, до някое време сме ги имали за братя, но се оказали душмани за нас, българите от България и от Вардарска Македония, уви!

Slawomir Cekowski:

  – Ако съм те обидил с нещо, моля те да ми простиш, както и яз ти прощавам за всичко!

George C. Boyadzhiev:

  – Прошка, приятелю, се дава само кога насреща ти е покаял се, молещ за прошката ти човек. Благодаря, че си ме почел, но не виждам какво зло си ми сторил, че да ти прощавам.

Slawomir Cekowski:

  – Прошката не се дава обезателно, преди нея трябва покаяние. Вижда се, че кой се не покая да не върши вече антихристиянски дела, прошката не върши никаква работа.

George C. Boyadzhiev:

  – Точно така. Жив и здрав да си! Българите сме корави, свикнали да патим и пак да оцеляваме; да му мислят навлеците по земите ни! (...) Виждам, живо те вълнува нещо, дето няма как да променим. Такава им е политиката на САЩ спрямо нас, българите и България – отработена и стереотипна, доказала ефективността си още от епохата на Древния Рим с онзи девиз: "Разделяй – владей!" Същото е при Украйна и Русия. Един род го делят на люто враждуващи помежду си братя, нахъсани от умел манипулатор за негова лична изгода (Pro bono). Бъди здрав, и моля, не си губи духа на българин!

Slawomir Cekowski:

  – "Prijatele, nemoj da se razočaruvaš, no ako Aleksandar bil nešto drugo, ķe se narečel kako vladar poinaku, a ne Makedonski". (Приятелю, не се разочаровай, но Александър ако да бил нещо друго, като владетел би се нарекъл инак, а не Македонски.) Пише го Горан Дивякоски до мен.

George C. Boyadzhiev:

  – Да не бил Александър, циганите щяха да си седят в тяхната Индия, нямаше да се довлекат с войските му в Европа. Александър го наричали Македонски, защото тема (областта) Македония е територия в Древна Елада. Не бива да се краде история, ама то им е проблем на хора, дето си мразят корена. Добре, че има кой да им се хваща да спори, да им угажда с лаф-мухабет за вълшебната приказка, че били потомци на древните (от само 77 иляди годин) македонци.

Slawomir Cekowski:

  – Значи, днес циганите в Раджистан още пеят песни за Александър Велики.

George C. Boyadzhiev:

  – Че пеят не е зле, но да крадат и мързелуват, вече е лошо. Те поне имат що да го славят този невероятен Александър Велики, наричан още Македонски. 

Slawomir Cekowski:

  – Такъв отговор ми трябваше... Или му ти отговори, или аз ще пренеса това, което написа до мен. Печелят пари върху легендата. Македонските българи – сърбомани и неомакедонисти, печелят (сеят) недоверие сред нас, българите от Бившата югославска република Македония.

George C. Boyadzhiev:

  – Не се заяждай с човека, няма смисъл да го дразниш... Нека всеки сам да си прави избора какъв е по националност, вяра и потекло.

Slawomir Cekowski:

  – Добре! Яз ще да му отговоря. Яз на друг начин разсъждавам, когато се отнася до македонистки възпитаните македонски българи в Скопие. Познавам ги и в сръшта (в същността им) много по-добре от всички останали българи. Те, на кои бащиното име е написано без буква "в", например – Дивяко(в)ски, са от областите Битоля, Прилеп, Македонски Брод и селата от Охридско, там, дето сръбските пропаганди са по-силни. Например, Jovan Babunski – сърбомански войвода, пропагандирал Великосръбската идея на територията на Азот** и Поречието, и Македонски брод. То са паравоенните сръбски организации Udruzenje protiv Bulgaskin bandita. Предполагам, че знаеш това. С антисръбска пропаганда занимавам се от 17-годишна възраст. Името ми е Славчо Марков Цеков(ски), с наставката "-ски" македонизирано.

George C. Boyadzhiev:

  – Някога ненавиждах фамилното си име "Бояджиев", смятал съм, че вони на турски: "боя" е цвят, багра на турски; -джи или -джия е турска наставка; едва последната част от фамилното е българска: -ев е окончание в родителен падеж от старобългарския ни език и означава принадлежност към рода на еди-кого си. 

Slawomir Cekowski:

  – Знам "Георги". И яз в Америка и Австралия го знаях "George", а при нас на Балканите "George" се пише като Георге или Gjorgje (по сръбски). Припоминя ми на сръбския Крал Kараджордже Петрович, когото нашата организация го утепа в Марсилия.

George C. Boyadzhiev:

  – Сетне реших, че е глупаво да си мразя името на рода, макар почти цялото на турски да ми вони. Защото ей това фамилно име ми е белег за трагичното минало и на моя род, когато българите сме били рая за Османската империя.

Slawomir Cekowski:

  – Ха-ха-ха! Спокойно, това е модернизъм. Да, но твоят род Джорджиеви ли били или по български Георгиеви?... Оти George превежда се като Джордж-Джордже. Gjorgi е по македонистки, или Гйорги, или Gjorgji – само да не биде Георги по български! Както и да е, но George не е и Георги, ако се преведе от английски на български. Значи, ти не си George, но си Georgi.

George C. Boyadzhiev:

   – Основно положение е, кога си пишеш името, то да е или на кирилица, или на латиница в утвърдилата се вече подир Втората световна война английска версия за международна комуникация, та съобразявал съм се с латинската транскрипция. Мило ми звучи как обясняваш неща, които са ми поприще или ако щеш – занаят.

Slawomir Cekowski:

  – Нали се борим против нихилизма, присътен (присъщ) на нас, българите, още от времето на Отец Свети Хилендарски!

George C. Boyadzhiev:

  – Крайностите винаги бъркат. Затова са и крайности. Стара наша пословица казва: "Прекаленият светец и богу не е драг".

Slawomir Cekowski:

  – Нямам понятие от филологията. Само дето си зная, че сърбите, гърците и албанците са повече националисти от нас, българите, и че се пишат и гордеят с това посвоему!... А инак нямам никакво образование, самур (самоук) съм.

George C. Boyadzhiev:

  – Яки са ми корените, да се притеснявам кой как щял да ми пише името.

Slawomir Cekowski:

  – Нямам съмнение за това. Знаеш добре кой си. Съгласявам се с теб, че така трябва българите да се идентификуват (представят) в Интернет. Ама никак не ми е ясно как ще го преведем "Петко" в Интернет, или "Мирче" или "Стефан"; например, Steven? Дали! Обясни ми.

George C. Boyadzhiev:

  – Накъсо ще пробвам да обясня. Всяка общност си има правила неписани, понякога и писани – в тефтера със законите. В случая с интернет-форумите, кога си пишем във фейсбук и където и да е другаде, неписано правило е да използваме форма, която ни приобщава, а не ни разграничава от останалия свят. Имам фейсбук-профил, дето съм си с името на кирилица. Името ми тук е както визитна картичка, която трябва да казва: "Здравей, това съм аз, един от всички: от цял свят дошли тук като мили гости". А "Георги К. Бояджиев" се пиша там, дето си имам работа само с българи.

Slawomir Cekowski:

  – Не те яз питах кой си, от кой род, дали си или не си българин. Само желая да подчертая, че – ако и да ползваме американския им Интернет, оставаме си и по-нататък българи. Защо да трябва да си потурчваме, американизираме и полатинчваме българските имена? Дали е приятно българите да си се пишем онака, както нашите хора преди нас: по български, или ще ставаме Интернет-нация, което мен лично никак не ми харесва; и то само затова, що си нямаме български или славянски Интернет? В групата ти имаш дочинение (общуваш) на български език и с българи. Ако пишеш по английски език, мисля, тогава е редно. Ако беше Интернетът турски, а не американски, и ако ли ти се казваше Александър, трябваше ли да си потурчиш името като Üskendr или Искендер?

George C. Boyadzhiev:

  – Да зарежем тази тема, а?!

Slawomir Cekowski:

  – Присещам се яз на Хилендарски и неговото "О, проклет болгарски юроде, защо се срамуваш да се наречеш Болгарин?" Вярвам, че това не важи за теб и това, което сега научавам за теб – какъв си, от кой си род.

George C. Boyadzhiev:

  – Трийсет и два випуска българчета съм обучавал, и то баш па с Пайсиевата "История славянобългарска", и с думи, които поне да цитираше вярно... Нали не търсиш спор, а съгласие? Дай да я караме кротко! Добрият стопанин сбира овцете около себе си, лошият ги разпилява и гони, та вълците да ги ядат.

Slawomir Cekowski:

  – Е, па да започнем Група по американски Интернет за Българския ни език и правописание. Пък не зная как изглежда Българското училище, нито съм бил и един час в такова училище, но все пак вземам си правото, като македонски българин, да заговоря и по такъв въпрос. Кажи, че греша! Не съм ли в право? Не, с българин яз спор не правя!

George C. Boyadzhiev:

  – Вероятно си кротък човек, ама и много нещо ти тежи, а товар, трупан четири-пет поколения до нас (100 г.), този воденичен камък от гняв не се смъква лесно от гърба.

Slawomir Cekowski:

  – Българин с българин няма спорове. Най-малко яз, де се занимавам също така с научна пропаганда.

George C. Boyadzhiev:

  – Погледнах във фейс-профила ти; и виждам, че си връстник на първия ми випуск осмокласници през учебната 1971-1972 г. в едно добруджанско село край Балчик.

Slawomir Cekowski:

  – Язе такъв товар не нося, носи го нашият Български народ в Югозападна България. Аз съм бунтовник и нищо повече... Участвам в бунтовническия (вероятно има предвид "будителския") процес при македонските българи в Егейска и Вардарска Македония под Сръбско-Гръцко управление. Политики и организации мен не ме интересуват. Бях и си оставам първият македонец от Социjалистичка Република Македониja и Socijalistička Federativna Republika Jugoslavija след Втората световна война, първият българин в Скопие, който официално по Скопските медии в емисията "Без наслов, но со повод" каза за Българския характер на македонците, разплами (разпали) българщината.

George C. Boyadzhiev:

  – Левски е велик учител за нас, българите. Това... от мен.

Slawomir Cekowski:

  – Да, разбира се, така е, съгласен съм.

George C. Boyadzhiev:

  – Но той не е бил просто бунтовник, а по-първо: духовно лице – дякон, и по-сетне революционер. Не просто комита, дето буни народа, а учител, дето учи българите как да живеем и работим за общото, за човешкото помежду ни, а не как да мрем геройски.

Slawomir Cekowski:

  – Аз дякон не станах, нито желая да се сравнявам с Васил Левски. Нямахме си тук Българска църква православна, нито католическа. Бях принуден да се "потурча" – да призная папата, та и нему да се поклоня. Римо-католическата и Ватикан. Почти същата трагедия е с Кукуш и Георги Делчев (1972-1903). Той се кръстил с двата пръста, яз с един... стрелям! Униат бил. Яз не зная какъв съм по религия, но още мога да движа и да се боря, ако трябва – и с пушка в ръце.

George C. Boyadzhiev:

  – Човеците не деля по вяра и националност, а по чест и достойнство, които са си лични работи. Имаме приказка, която навред съм чувал по нашите земи: "Турчин да ти е авер, значи имаш си приятел до гроб, няма да те предаде". Та пушката, дето ще стреляш с нея, то харно, ма и други неща си трябват. Нали?

Slawomir Cekowski:

  – На 13 май 1988 г. в парохия (енория) Св. Ана, Ватикана, с всичките му там церемонии, швейцарска гвардия и прочие, сключвам християнски брак, след това наш първи словенски папа Войтила (Йоан-Павел II) дава ми бенедикция (благослов).

George C. Boyadzhiev:

  – Съдба човешка! Било ти писано, но какво научи дотук, ако само с пушкала смяташ да оправяш света?

Slawomir Cekowski:

  – Свидетели кумове бяха: д-р Димко Статев – син на Христо Статев, адютант на НВ Борис III, Български Цар Обединител, след това: Ерико Дел Бело, роден в България; там се върна да почине (да издъхне). Много добър човек и здрав българин.

George C. Boyadzhiev:

  – Имам тук комшия македонче, Алекси... все се навърта покрай мен, кога ме види. Веднъж чистя си колата, пастирам я на сянка, идва Сашко, същият този Алекси, па започва отдалеч: "Мамицата им вагабонтска управници, вече се не трае, кога ли ще ми притъмнее пред очите!" Спрях да лъскам колата, загледах го и най-сериозно му казвам: "Сашко, ай, мойто момче, да направим хайдушка чета в Балкана, запашваме си по един кухненски нож на кръста и тръгваме да ги трепем тези наши душмани"... "Ей-й-й, – гуши се, – не става тя така!"... "Ами как става бе, дяволе Алекси? Нали ще се бием за свободата!" – и прихваме да се смеем над красивата му идея.

Slawomir Cekowski:

  – Казах: "ако трябва". Така е понашему. Може да е и "Динамит"... Сърбинът с блага човешка дума българска не се оправя.

George C. Boyadzhiev:

  – Трагичен и весел човек си ти, Славомире Цеков. Готин си, да знаеш!

Slawomir Cekowski:

  – Да. Благодаря! Славчо ми е името. Ние в Македония имаме все още сърби. Докато вие в Стара България имахте до вчера най-великия враг на българите, русофилската комунистическа банда или БКП. Имате си там някакви си турци и циганщина.

George C. Boyadzhiev:

  – Обобщенията наедро май са ти любими, а?

Slawomir Cekowski:

– С албанците македонските българи нямаме и не трябва да имаме проблем.

George C. Boyadzhiev:

  – Във всяко стадо има мърша, поне черни овци дал господ. Като можеш да заобиколиш, от какъв зор е нужно да газиш из калната локва, да те попитам! Добрият стопанин обединява, лошият сам си разпилява и хората, и стоката.

Slawomir Cekowski:

  – Имаме затова аromâni (влашки цигани вероятно), заради което надявам се да имам възможност да дискутираме... Те са причината за всички нещастия в Македония още по Турско, по Сръбско, та до днес. Така е, или трябвало така да биде (отговаря на задявката по-горе). Америка и Американските служби се месят на Балканите и в Югоизточна Европа. Не се знае под чие робство вече се намираме, кой ни е неприятел и колко неприятели имаме. Да започнем от Българското и от Скопското правителство... В Македония не се ражда "жито као дренки", но трябва и на тамошния българин да му се обясни, че то никога не се е раждало, а македонецът, който отишъл в София и хвалел Македония, така човекът търсил помощ от България... Още в онова време, та и до днес.

George C. Boyadzhiev:

  – Кратуните в Македония като да са по-здрави, ама по-бавничко узряват май. Търси съгласие, моля те, не търси с кого можеш да се сбиеш! Нека си останат вътрешна работа тез нашенски спорове кой какъв е и повече юнак българин!

Slawomir Cekowski:

  – Виждам, че малко по-другояче ме разбра. Сигурно си имал работа с някои трети македонци (?!) от времето на комунистическа България...

George C. Boyadzhiev:

  – На всеки четирима българи в моя роден Пловдив един е маке; имаме поне четири махали и доста многолюден цял район – Кючук Париж, заселен някога с бежанци от Егейска и Вардарска Македония, и от онази там Македония, дето останала в пределите на днешна Република Турция.

Slawomir Cekowski:

  – Не ме разбра, виждам. Ни се заяждам, нито желая с някого да споря. Преди всичко аз съм българин, безпартиен и неподчинен на пропагандите, били те комунистически или великосръбски, и така яз еднакво гледам на България и Българския народ (?!).

George C. Boyadzhiev:

  – Улиците, булевардите в нашия пловдивски Кючук Париж носят имената на местности и селища, отдето някога побягнали предците на сегашните жители на Пловдив, за да си спасят живота от ислямските главорези. В трети клас на основното ни училище мен курдисаха за звеневи, може би понеже бях доста палав, та за да ме озаптят. В звеното ми повечето деца бяха от съседната, от Македонската махала, както си я знаем ние. Не бяха от най-силни в учението, но пък бяха прилежни и бойки момци и момичета... Величка Ракшиева, Станка Димитрова, Алекси Петров, Стоимен Стоименов – Тимбата, Дора Тричковата, Красимира Марчева, Никола Парагутев, Съби Събев, Марийка една: може би най-бедното момиче в нашия III-a, или Миката – родителите й бяха възрастни много бедни хора, живееха в нещо като землянка, умирисана на пикоч, Люба Маджарова, Виолета Казакова, Таню Василев – Тачито, Трендафил Иванов...

Slawomir Cekowski:

  – Ако желаеш да ми приказваш къде живеят и на кое място в България, град, село, квартал цигани, турци, македонци, евреи, арменци и пр., ке приказваме и по това. Яз отговарям само на онова, което пишеш за мен.

George C. Boyadzhiev:

  – Говоря, че от детските години не сме се делели на българи и македонци, анадъмму (тур.: разбра ли)?

Slawomir Cekowski:

  – Хубава приказка от твоята младост и живот. Защо да не я чуя, интересуват ме и тези неща! Но опитвай се, ако можеш и желаеш, да ми даваш отговор на моите въпроси, конкретно: не виждай в мен само Маке (донец). Споровете ги правя само с душмани и сърби. С други или се разбирам или не се разбирам, и тогава прекъсвам дискусията. Става въпрос за гърци и албанци. Ясно като месечина. Радвам се, че така било: българчета, македончета не сте се делели. Кое нещастие ке делите, като проблемът е общобългарски!

George C. Boyadzhiev:

  – Търси си съмишленици, не врагове. Това да ти е дертът.

Slawomir Cekowski:

  – Не разбрах какво желаеш да кажеш. Наистина не ви разбрах.

George C. Boyadzhiev:

  – Независимо какви са по род и език, религия или занаят, важното е да имаш около себе си добри, честни, съвестни люде, и не е нужно на всеки кръстопът да обясняваш какъв си... Съмишленик, значи човек, на когото можеш да имаш доверие в труден момент, че ще ти свърши работа и няма да те измами.

Slawomir Cekowski:

  – Ако е така, добре ми обясняваш. Съгласен съм с това, кое пишеш до мен.

George C. Boyadzhiev:

  – Попитали веднъж апостол Павел: "Е, Павле, с елините си елин, с ромеите си римлянин, с евреите си евреин, а какъв си всъщност?" Питай католишкото кюре или православния поп да ти рече какво отвърнал на ония любознателни хора апостол Павел (роден през 10 г., умъртвен през 67 г. от н.е.).

Slawomir Cekowski:

  – Апостол, нали? Църквата служи за Богослужение на народа, ама не както Цариградската патриаршия на фанариотите.

George C. Boyadzhiev:

  – За теб, предполагам, е важно да узнаеш какво отговорил апостолът Павел. Дали не си мисля глупаво, че си търсиш врагове със свещ, вместо да търсиш приятели?

Slawomir Cekowski:

  – И си мислиш, че така помагаш на идеята... Чини ми се, че повече й вредиш.

George C. Boyadzhiev:

– Знаеш ли за Методи Шаторов (1898), убит от свои на 15.IX.1944 г.?

Slawomir Cekowski:

  – Търся врагове в кого? В теб, например! Защо, за какво? Аз не ви познавам, за да мога да кажа добро или лошо за вас. Ако си враг, тогава спирам да съм българин? Така ли изглежда потвоему: вредя на каузата и на българщината?!

George C. Boyadzhiev:

  – С акъл се постига повече, отколкото с оръжие. Това опитвам да ти кажа.

Slawomir Cekowski:

  – По какво разбра, че си търся врагове – нали не ти е тежко да ми обясниш? Защо не ме коригираш, посъветваш, ами ме нападаш? Какво не ви хареса при мен? Че имал съм за кумове монархисти и фашисти? И че не съм бил член на комунистическата партия на България?... Това, което казах, което зная, което мисля за твоето име (английската му версия) в Интернет?! Кажи ми сега къде греша, защото яз нямах и нямам такива намерения: да споря, да се заяждам с българин националист интелектуалец. Нали ще кажеш, без да ме нападаш!

George C. Boyadzhiev:

  – Не те нападам, а ти съчувствам. Толкоз!

Slawomir Cekowski:

  – Че желая да се боря с оръжие...?!

George C. Boyadzhiev:

  – Край нас трябва да е чисто. Кой има полза да се драскаме един другиго, като все сме от един корен произлезли?!

Slawomir Cekowski:

  – Е, ми яз познавам Ванчо Михайлов (1896-1990) и още ходя в апартамента, където е живял и умира... в Monte Sacro в Рим, при Вида Боева Попова. Ами той нали трепеше и убиваше българи шпиони и комунисти по онова време?! Може това да не ви харесва?! Не зная за какво така избърза, та ме атакува. Не ме обиди. Защото познавам себе си и моите си постъпки. Малко ми е смешно, защото ти си първият, който така е казал за мен. Яз и не размишлявам заради Българските ни корени, аз не мисля дали съм Българин...  аз съм българин, и това не ми прави впечатление, когато говоря с българи и съратници, нито се съмнявам в моята българщина. Яз не виждам да се драскаме един друг, това го чувам от вас, а защо вие така мислите, то е ваше мнение, но не и мое, както казах. И даже обясних, дадох да разбереш, написах, че мои врагове са само сърбите. Българин, чист от съмнения, интелектуалец, не комунист, няма как да биде враг на Славчо Марков Цеков, което значи: че няма как да биде мой враг. Така че тук с вас не сме се разбрали, или по-добре: не си ме разбрал по известни на вас причини. А кои са тия (...причини), само вие може да знаете, ако ги има. Едно разбрах само – някои черти на характера ти. Ако сега, докато говорехме и писахме, не сте бил под влияние на алкохол или на дрога. Значи, говоря това, което мисля, и трудя се да ползвам разум, не се заяждам; не е то моя черта на характера, а ми е по професия, и правя го (...заяждам се), само и изключително със сърби, и то една с цел (...съзнателно) Когато става въпрос за нашата Българска кауза, много съм сериозен, даже и повече от сериозен. Ето, създавате група "Български орел"***, яз виждам с какво мога да принеса за българщината и България. Затова обърнах ви внимание за името, писано от вас на латински – нормално по Интернет, което ми създаде впечатление и реакция, която ми припоминя... диктатурата на Сръбския крал Karagjorgjević. Повтарям, това за мен не е просто заяждане, а реакция като за война. Първо, синоним за мен на сръбската диктатура и подтисничество, и второ, обърнах внимание на българин за евентуална грешка, която той не знае или не е имал възможност да знае и да научи, (независимо) дали бил учител или професор по филология, а може би: ректор или декан като нашия цинцар Благой Конев, па след това станал Блаже Конески... И вместо да ме поправи, че не е така, че греша, бях несправедливо атакуван от българин и съмишленик.

  George Washington D.C. И там поживях малко... При Георги Пчелински. На 15 авеню. Помня, че ме спаси да не ида в затвор, кога в град Йорк, Пенсилвания, влязох в един от обектите на FBI (ФБР). Адвокат мене ми беше Müler (Мюлер), адвокатът на президента Никсън в Аферата Уотъргейт. Ако желаеш, мога да пусна целия ни разговор тук и на Валентин Иванов, и той да научи за нещата. Може би трябва така да постъпя заради общия национален интерес? Защото провъзгласихте ме, че шкода (навреждам) на каузата. Значи, питам ви: Какво повашему трябва яз да сторя, че да не преча на Българската кауза? Чакам пет минути да ми отговорите!!!

George C. Boyadzhiev:

  – Пусни в Интернет мухабета ни, повече българи да го видят, и бъди здрав!

Slawomir Cekowski:

  – Ако не мога да ти помогна, що да ти навредя? Нали сме българи...?

George C. Boyadzhiev:

  – Пусни го да се чете в Интернет от българите!

Slawomir Cekowski:

  – В Македонския научен институт му е мястото, дето да бъде ползван. Сега не му е времето такива недоразумения да се пускат в Интернет. По този начин вредим на Общобългарските национални интереси. Яз ке опитам да не шкода (да не вредя) повече на каузата.

George C. Boyadzhiev:

  – ОК. 

Slawomir Cekowski:

  – Дали ОК се превежда на български като "Все едно ми е", "Хич не ми пука" или "Не ме интересува какво ще правиш"? Кажи ми само: какво означава ОК!

George C. Boyadzhiev:

  – Значи "добре".

Slawomir Cekowski:

  – No jaki to pan wokalista był pan śpiewał kiedyś No właśnie widzę to pokaż zdjęcie twoje w internecie... Разбираш полски? Говоря повечето славянски наречия, като Русински на русините (???), Лембки оли на Павликянските българи от град Винга в областта Банат в Румъния, Турлашки, Дебърски, Шльонски. Уча Лужишки, езика на лужишките сърби, дето живея, в лужишко-моравско-шльонския триъгълник между Чехия, Германия и Полша. (Все по повод снимката ми от пловдивската редакция по-долу.) Lubań... Там близо живея вече 24 години. Значи, Opole е до Wrocław, където ми живеят децата. Това вие ли сте? "Всеки над всякого" (преиначава девиза под текста от фейс-профила ми), разбира се и над мене... Па бъди! Радвам се, че имаме таквизи люге, но не ми казвай как да си върша работата и дали зле постъпвам.

 "Четвърт век продължава спорът между Атина и Скопие за името на бившата югославска република Македония. От самото начало (...) бе ясно, че спорът за името на новата държава не е анахроничен и абсурден, както го определяха ред европейски политици, нито е глупав и странен, както тръбяха политиците в Скопие, а е въпрос, който засяга интереси от политически, идеологически и етно-национален характер както между Гърция и Македония, така и на други държави, най-много на България, че този спор не може да бъде решен лесно. Обявената след възникването на този спор от Българския политически връх позиция, че това е двустранен въпрос – и България не трябва да се намесва, й предопределя следваната и досега политика на страничен наблюдател. (...) Като разбира от натиска в ООН, ЕС и НАТО, че промяна на името е неизбежна, Скопие поставя условие бъдещ договор с Гърция да гарантира съхранението на "македонската идентичност" с нейната антибългарска насоченост, както и да предпази онези, които я внедриха във Вардарска Македония – под диктата на Белград, чрез терор: убийствата на българи, изкореняване на Българското историческо, културно и църковно наследство. Недалновидно е България да демонстрира пасивност по спора, да призовава двете страни към договор, в същото време да заявява, че няма да приеме име на държавата с допълнение "Северна" или "Горна". България днес може – необременена политически и идеологически, да предприеме друг подход, без да влиза в конфликт с двете съседни държави; (...) да заяви неутрална, но и категорична позиция както за спорещите и Българската общественост, така и за външния свят, в защита на Българската нация (...) в областта Македония, тясно свързана с Българската история, нация, държавност. Така София би дала на Скопие категоричен знак, че новата държава трябва да се гради в границите на окупираната Вардарска Македония, в разни исторически периоди наричана ту Стара Сърбия, ту Южна Сърбия, Вардарска Бановина или СР Македония, и че на тази територия няма "македонска" нация и принадлежащи й малцинства в съседните държави."****

George C. Boyadzhiev:

  – Като българин, и доколкото познавам манталитета на моите събратя – синове и дъщери на бежанци от кървави погроми над българи в бившата Османска империя, земи, намиращи се днес в границите на Турция, Гърция, Сърбия, и не виждам защо Българската държава да влиза в този батак. Доста се нагледахме и наслушахме за зверствата на сърбоманите над етническите българи в БЮРМ. Накъсо, каквото сами сте си надробили, сърбайте си го, но не ни вкарвайте и нас – българите в България, във вътрешните си проблеми. Няма друга маргинална общност сред съседите на Полуострова, по-злостна от лъже-потомците на Александър Велики към България и българите. Бог да ви е на помощ! Повече нямам какво да ти кажа, друже Слави! Видовден знаеш на какво му се вика по нашенско! Добре дошъл, Видовден за всички мизерии на хора, намразили си бащите, дядовците, прадядовците!

Slawomir Cekowski:

  – Комунистите имат сбъркана идентичност. Те са най-първите глобалисти. Майката на македонизма му е Вселенската патриаршия, а Комунистическия интернационал го осъществи македонизмът. Наричаш ме "друже", и това на сръбски език?! У нас в България само циганите имат сбъркана идентичност. В обширни региони, като във Вардарска и Егейска Македония, българите да имат сбъркана идентичност? Ние сме много стар народ, за да се объркваме. Тези процеси са от Късното Средновековие, та и Вселенската патриаршия е допринесла най-много за македонизма.

George C. Boyadzhiev:

  – Зарежи сръбския, говоря ти като българин на българин!

Slawomir Cekowski:

  – Сбъркана идентичност, комплекси, че ги смятат за никои, а могли да бъдат всеки? "Зарежи сръбския". Кога го ползваш сръбския език, с каква цел, с кои хора?

George C. Boyadzhiev: 

  – Толкова си разбрал, простено да ти е! "Друже" е дума от Българския език.

Slawomir Cekowski:

  – Зарежи, ако е той български монархист, неофашист, човек на ВМРО-то на Иван Михайлов, македонски българин от Скопие?! На тях казваш "другарю, друже", да ги провокираш, що не били комунисти? Предполагам, искрено тъгувате, че Македония не е в България, наистина ли на македонския народ щеше да му е по-приятно да го управляват български мърлячи вместо сръбски! За Източна Германия – да. Ние себе си не можем да оправим... Не виждате ли геноцида, който едни българи извършват срещу други българи? Зная доста. Дядо ми и баба ми по майчина линия са от Щип, от Ново село – махалата на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Идват тук, в България, защото са се определяли като българи. Но вие ми кажете, отговорете ми на въпроса: какво България направила по-добро за тях? Ние ги окупираме по време на Втората световна война, мародерствали сме, а те ни очаквали като спасители. Не-е, не сме народ, наистина сме мърша.*****

George C. Boyadzhiev:

– "Друже" е форма в звателнния падеж на старобългарската дума "друг", ползвана във всички славянски езици. 

Slawomir Cekowski:

  – Твоите думи поклъпват се (съвпадат) с думите на Нешка Робева (1946). Комунистите така разсъждаваха. Щото ги нема вече българските комунисти, затова ли така пише Нешка Комунистката?

George C. Boyadzhiev:

  – Окупация... Кой е окупатор? Не е ли внушено от сърбоманите в Македония!

Slawomir Cekowski:

  – Значи, имаме "български мърлячи", (то са) днешните антикомунистически правителства на България... Веднъж, как имам чуено за партизанката Мирка Гинова – как правила любов с някой си партизанин грък съборец (съратник). Така че сладкото кога й дошло на Мирка, забравила да му каже по гръцки, ами изустила (изпъшкала от кеф): "Ти кала ми доде, кирие Фоти!" Та значи, в най-мъкотръпните й борби Мирка Гинова не забравила да си лафи по нашенски. Точно Цола Драгойчева както забременяла в затвора. После казваха, че било по поръчка на Партията, да си спаси кожата. Голям майтап!

  Документ от "родолюбиви македонски българи"

George C. Boyadzhiev:

  – Бре, с какви подробности в секса при партизаните човек може да си губи времето!

Slawomir Cekowski:

   – След Нешка, показа си мнението за македонците българи във Вардарска Македония. Да, Нешка Робева... Комунистите са първите интернационалисти глобалисти. Нали говореха, че нациите ще отмрат? Гадни безродници! Те са предтечите на това извратено племе. Гадна еврейска идеология на Маркс!

George C. Boyadzhiev:

  – Приятелю, болен си от омраза. Опитай да откриеш и добрите хора покрай себе си, не се взирай само в злобните. Като видя локва, не се смятам длъжен да се окалям, гледам да я заобиколя. Желая ти здраве и спокойствието да се радваш на живота, както се радвам и му се удивявам. Мъртвите няма как да върнем със злобата, която ни яде. Ако ме разбереш, добър човек ще си; ако ли не – сърбай си сам попарата; не може никой да ти помогне повече, отколкото ти сам на себе си можеш да помогнеш. Бъди здрав! Как дотук не видях ни едно добро нещо за теб! Само лоши работи. Как ли си жив все още, при толкова възчерни мисли? Затова писах: "не желая българите да се забъркваме във вътрешните ви ежби и безкрайни борби". Боледувате, ала никой отвън няма да ви оправя батаците. Живееш, ядеш, спиш, сънуваш с миналите злини; кога смяташ да се радваш на своя едничък живот? Отговори си сам! В ума ти са само кървища, убийства, купища злини. Дяволът ли е влязъл у теб, или не си в състояние да се пребориш с лошото си настроение? Да си дете, да те взема за ръчица, па да те отведа на слънчево място, да отпуснеш душа, да се усетиш и нещо повече от мразещ човек. Мъртвите, дето ги жалиш, би се радвали да те видят щастлив. Душата, а може би духът ви боледува. Цялата ви общност е болнава. Защото е изпълнена с ненавист, с омраза като концентрирана сярна киселина, вместо да обича живота и сама себе си.

Slawomir Cekowski:

  – Комунистът не може да обича. Комунистът следва само човеконенавистната си идеология. Глупости ти пишува безродник и развален човек. Ей, заради такива сме стигнали дотук. Не му обръщай внимание, блокирай го и го напсувай, нека си знае какъв е... Боклук!!! Де ще сме след още двайсет години под началството на такива? 

George C. Boyadzhiev:

  – В училището, където работих трийсет години, имахме колега географ. През голямото междучасие събираме се учителите по на едно кафенце и цигара да се разтоварим от напрежението в класната стая. Та влиза сред нас милият, па от вратата хване да се оплаква: държавата ни – скапана, и нищо не ни е как си трябва, заплатите – ниски, учениците – тъпи. Питам го веднъж пред колегите: "Ей, чорбаджи Дончо, ха добре си беше дошъл, ама какво направи ти бе, човече! Дойде, изсра насред стайчето едно топло лайно и сега си тръгваш разтоварен като самосвал, олекнал като птичка божия, а ние оставаме тук, усмърдели се, претоварени с твоите оплаквания и хленч".

Slawomir Cekowski:

  – "Аз съм си православен християнин и се радвам на всяка глътка въздух, на всеки залък хляб и всичко, което ме заобикаля, и затова благодаря на Бог. Комунистите са злобните, те не вярват в нищо, освен... Душите им са на тях прогнили. При тях няма радост. Те се противопоставят безкрайно на нещо си. Комунистите не вярват в нищо освен в кървавата си идеология".******

George C. Boyadzhiev:

  – Като си православен християнин, отгърни евангелието, па виж какво казва Иисус, кого Иисус мрази, а при теб омразата извира от всяка твоя дума, която ми пращаш. Не бива тъй. Като латерна едно и също въртиш – колко яко и кого си мразил, кои па теб били мразили... и все такива едни.

Slawomir Cekowski:

  – Мразя само теб!

George C. Boyadzhiev:

  – Мразиш ме, че ти говоря, като да си ми син! Затова ли?

Slawomir Cekowski:

  – Мразя те като комунист!

George C. Boyadzhiev:

  – Па така кажи... че си комунист, и да приключваме мухабета. Ай, че човек! Не човек, а желязо. Знаеш, нали, какво рекъл Крум Страшни на Византиеца: "Като не щеш мира, на ти секира!" Троши си кратуната, белким кандисаш да се видиш и ти някой Божи ден щастлив, най-сетне щастлив!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 3 noe. 2021

Илюстрации:

- Ап. Павел, създал йерархията в християнската черква.

- 1976. В редакцията на младежкия "Комсомолска искра".

–––
* Човекът сам се нарече "чист българин".
** Територията Азот, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%BE%D1%82_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82)
*** Неизвестна за мен организация с неясна за мен цел.
**** От Люпчо Трохаров; тук – в резюме. 
***** Нешка Робева, през същата 2018 г. в интервю вметнала поплака на многострадалний Петко Рачов Славейков (1827-1895) от Търново за народа-мърша.
****** От Димитър Талев (1898-1966). Бел.м., tisss.