ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (782.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (782.)

  Никой и нищо не е в състояние да удържи идея, чието време е дошло. Или отново за коронавируса и световния заговор на шепа свръхзаможни негодници. – Аноним (1947)

  23 fev. 2002

ПЕТИМАТА СЛЕПЦИ И СЛОНЪТ*

   Жител на Харманли:

  – Струва ми се, дразни те не романът, ами отношението на елитарните лит. кръгове към Умберто Еко (1932-2016) и съответно: елитарният статус, който книгата явно вече е придобила. И за мен то е дразнещо. Това, обаче, което ме смущава, е категоричната ти присъда над личността на автора, изречена с такава страст. Ами има различни очи, през които може да се погледне към древния испански галеон. През очите на адмирал Нелсън вероятно това е кораб с голяма водоизместимост и огнева мощ, но пък бавно подвижен и съответно – лесна плячка за две маневрени английски фрегати. За добър мебелист-дърводелец без интерес към корабоплаването галеонът би бил прекрасно свършена работа, така че дърворезбите и позлатеният дървен Сан Себастиан върху носа на кораба, биха изпълнили сърцето му с въздишка навъзхищение, без изобщо да го интересува жестоката колониална политика на някогашна католическа Испания. За беден хлапак, който играе челик или испанския му еквивалент, на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, докато за циничния еднокрак просяк, монтирал се на ъгъла край кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил само още един скапан боен кораб и благородниците, които слизат на брега – поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента, когато романът "Името на Розата" се е оказал в ръцете ни, а и не е ли едно от качествата на писателя да умее да гледа през различни очи? 

  Колкото до книгата като "интелектуална дъвка за печалните мразовити периоди в живота", това не важи ли за която и да е книга на художествената литература? 

  Авторът:

  – Карамба, прав сте!... Накарахте ме да се почувствам брадясал еднокрак тип с две патерици и чувалче сух хляб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, решително избирам да съм едно от хлапетата, които играят на челик и мачка, ама не на пристанището на Барцелона, да речем, ами по някоя от тихите прашни улички на Вашето Харманли. И ми водите победно с цели петстотин бройки в резултата. Това е положението! 

  Всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху личното си мнение. Обаче имам известно морално предимство, смятам: защитавате позиция, която е всеобщо мнение на огромна група почитатели на знатния професор Умберто Еко, пък аз комай съм си сам самичък в пристрастието си. Което е готино, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски (1920-1994). Добре де, предавам се, прав сте. Това слага ли край на спора! Викам, да минем към по-весела тема! Що се отнася до испанските галеони, на множество от подходи към галеона като боен кораб, пропътувал съм даже и не само по Тихи океан, но и по Атлантика с двайсетина подобни галеона, които безумно дързък авантюрист малоумник бе купил някога на безценица от латиноамериканска някаква си там компания и пробваше през Атлантика на буксир да си ги довлече до Европейския материк за разфасоване, в скрап да ги превърне. Мангалска му работа! И ето, че от далаверата нищо не излезе; Атлантикът му погълна, кажи-речи, цялата вехта армада от тежкоподвижни, обречени корита, изпрати ги на океанското дъно, а моя милост, като прилежен почитател на драмата, помилва, така да се каже, та тъй, с плуване брус на собствен ход се добрах до пясъчния златист плаж край Китен. Защо точно край Китен, ако ме питате, тук нямам смислен отговор. Вероятно понеже имам спомен от юношеството си, когато за една бройка щях да се удавя точно пред очите на изтегналите се на припек курортисти.

  Бъдете здрав! Кеф ми е да спорим. Ако това тук може да се нарече спор. 

  Намесва се трети човек, вероятно херцогиня с латиноамериканска фамилия.

  – Не знам какво е това "морално предимство". Горният цитат ме кара да мисля, че ще е нещо, което придобиваш, заемайки позиция, различна от общоприетата. Та и аз си спомних за Джордано Бруно (то и Чарлз Буковски е добър пример) и се зачудих: дали заради "моралното предимство" името му е стигнало до мен, или заради нещо друго! Кому е нужно моралното предимство?

  Авторът:

  – Не ми е по-ясно, отколкото на Вас, драга. А дали пък отговорът не е във въпроса! Истината не идва от едно място, а от много места, и обикновено сме свидетели как ни представят Част от истината за нещо цялостно и завършено – като да речем, Цялата истина. Има притча при дзен-будизма как петима слепци спорили какво е това слон*. Разпването на Иисус дали не е отговор за т.нар. морално предимство! Ако Вселената е дело на свръх-разум (извънземен разум, Дядо Боже, Йехова, Аллах и пр.), основата на вътрешната ни вселена пак ще е духовна, а не материална, понеже материалното е в плен на времето, докато духовното (нравственото) не е в плен на времето. Та така!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 2 noe. 2021 

–––

* ПЕТИМАТА СЛЕПЦИ И СЛОНЪТ.

    Петима слепи вървели из пътя. Срещу тях се задал слон.

    – Пазете се, иде слон! – извикали минувачи към слепите.

    Любопитство обзело слепците.

    – А какъв е слонът? – попитали. – Покажете ни го. 

    Тогава минувачите помолили ездача: 

    – Спри за малко слона! Тези слепи искат да узнаят какъв е той.

    Ездачът спрял слона и петимата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория – крак, на третия – коремът на слона, на четвъртия – ухото, на петия – опашката. Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:

    – Е, сега вече узнахте ли какво е слон? 

    – Знаем, знаем! – отговорили петимата. 

    – Тогава кажете ни що е слон, според вас.

    Слепият, който опипал хобота, рекъл: 

    – Прилича на дебела змия, свита на кълбо. 

    Слепецът, който опипал крака на слона, възразил: 

    – Извинявай, грешиш! Слонът прилича на дънер. 

    Слепият, който опипал корема на слона, се изсмял: 

     – Ама и ти не си прав! Слонът е като бъчва за вода.

    Четвъртият, който се случил при ухото на слона, поклатил глава:

    – Ама че сте заблудени! Слонът е като листо на филодендрон.

    Онзи, който пипнешком изследвал опашката на слона, се обърнал към останалите: 

    – Ай, как се лъжете! Слонът съвсем не е, както го описвате, а е като корабно въже.

   Древна индийска притча, бел. м., tisss.