ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (767.)
Във Виетнам воюваха на хиляди мили от родината си над половин милион янки, от които повечето са ми набори, мои връстници. Говорехме си тогава в дивизиона защо на бойния пилот янки не му пука колко човека ще убие, натискайки някакъв си червен бутон в кабинката на хвърчилото, и после ще се върне при жена си и децата да им се радва, да окоси английската морава пред дома си и да седне да си пие следобедното уиски, като човек свършил добра работа този Божи ден. – Аноним (1947)*
РАДИО БЕЙРУТ
На о.з. ефр. Любомир Гешев от Сопот – радист на "сто и четворка"
в някогашния наш български ракетен дивизион 90180 край Хасково
Политиката служба не тика,
казваше нашият старшина;
бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.
Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията си беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим се за Световна война.
казваше нашият старшина;
бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.
Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията си беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим се за Световна война.
Готвим се... ама с Любо от Сопот
тайно слушахме джаз от Бейрут**
и дъските ни взеха да хлопат,
та майорът ни спипа без труд.
и дъските ни взеха да хлопат,
та майорът ни спипа без труд.
Майор Марков бе смъртна досада:
плужек мазен, уж – много суров,
ужким пич, а душата ти вади
с педерастката своя "любов".
И прости ни***, ала за награда
рихме въглища цял следобяд –
с педерастката своя "любов".
И прости ни***, ала за награда
рихме въглища цял следобяд –
дето казват, за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.
Бяхме просто две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогава войнишката клетва
сякаш бяхме се клели в Бейрут.
двайсет тона напред и назад.
Бяхме просто две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогава войнишката клетва
сякаш бяхме се клели в Бейрут.
Plovdiv, edited on 20 oct. 2021
–––
* Май 1966 г. в едно дъждовно утро ни строиха на плаца нас, състава на шестте ракетни комплекса, и тогава се появи ген. Славчо Трънски. ЗКПЧ-ето (зам.командир по политическата част) майор Стоянов вече беше ни предупредил – рече ли генералът има ли доброволци за Виетнам, като един – всички ние, 80 войничета по на 18-20 години, да направим крачка напред. Но генералът само изкомандва "Здравейте, юнаци!" и ние ревнахме в отговор: "Служим на Народната република!" Месец по-късно по тайния информ-канал "Партенка" научаваме, че унгарският дивизион от същия тип като нашия, маскиран като склад за ГСМ (гориво-смазочни материали) сред половин дузина макети, пунтиращи ракетни площадки, е буквално превърнат на кайма от точните бойни пилоти на янките, разполагащи с прецизна техника, за да различат фалшивите макети от реалния ракетен дивизион.
** Само с леко завъртане на потенциометъра пренастройвах на честотата на Радио Бейрут и приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на Близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Димитър Карачев идваха в "моята" релейка да спят и ги слушах как гръмогласно хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от чужди очи, скатал се на почетно разстояние от дъскорезниците.
*** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. черни роти в Елхово или Звездец на Втора българска армия. Случва се това в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). През октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил, София ми изглеждаше рай. Днешните дезодорирани лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света ни, след като 550-хилядната армия на САЩ, въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление, яде пердах и поколението завърнали се у дома янки – мои връстници отвъд Атлантика, преживя шока да прогледне кой го прати на хиляди мили, за чия изгода и от какъв зор да се вре във Виетнамската джунгла и да избива, кажи-речи, беззащитното местно население. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар