вторник, 19 октомври 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (767.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (767.)

  Във Виетнам воюваха на хиляди мили от родината си над половин милион янки, от които повечето са ми набори, мои връстници. Говорехме си тогава в дивизиона защо на бойния пилот янки не му пука колко човека ще убие, натискайки някакъв си червен бутон в кабинката на хвърчилото, и после ще се върне при жена си и децата да им се радва, да окоси английската морава пред дома си и да седне да си пие следобедното уиски, като човек свършил добра работа този Божи ден. – Аноним (1947)* 

РАДИО БЕЙРУТ 


На о.з. ефр. Любомир Гешев от Сопот – радист на "сто и четворка"
в някогашния наш български ракетен дивизион 90180 край Хасково

Политиката служба не тика,
казваше нашият старшина;
бяхме наивни, дето се вика,
не мъже, ами градски лайна.

Маркс, Хрушчов, Ленин-Сталин,
арията си беше само една –
комунизмът за да прославим,
готвим 
се за Световна война.

Готвим се... ама с Любо от Сопот
тайно слушахме джаз от Бейрут**
и дъските ни взеха да хлопат,

та майорът ни спипа без труд.

Майор Марков бе смъртна досада:
плужек мазен, уж – много суров,

ужким пич, а душата ти вади
с педерастката своя "любов".

И прости ни***, ала за награда
рихме въглища цял следобяд 
 
дето казват, за честта на отряда
двайсет тона напред и назад.

Бяхме просто две бойки момчета,
но след случая с тоз темерут
оттогава войнишката клетва
сякаш
 бяхме се клели в Бейрут.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 oct. 2021
–––
* Май 1966 г. в едно дъждовно утро ни строиха на плаца нас, състава на шестте ракетни комплекса, и тогава се появи ген. Славчо Трънски. ЗКПЧ-ето (зам.командир по политическата част) майор Стоянов вече беше ни предупредил – рече ли генералът има ли  доброволци за Виетнам, като един – всички ние, 80 войничета по на 18-20 години, да направим крачка напред. Но генералът само изкомандва "Здравейте, юнаци!" и ние ревнахме в отговор: "Служим на Народната република!" Месец по-късно по тайния информ-канал "Партенка" научаваме, че унгарският дивизион от същия тип като нашия, маскиран като склад за ГСМ (гориво-смазочни материали) сред половин дузина макети, пунтиращи ракетни площадки, е буквално превърнат на кайма от точните бойни пилоти на янките, разполагащи с прецизна техника, за да различат фалшивите макети от реалния ракетен дивизион.
** Само с леко завъртане на потенциометъра пренастройвах на честотата на Радио Бейрут и приемникът на военната релейка Р-401М ни зареждаше с "упадъчна" музика (рок, джаз и пр.) in live от нощните клубове на Близкоизточната перла Бейрут. След обяда старшините Генчо Налбантов и Димитър Карачев идваха в "моята" релейка да спят и ги слушах как гръмогласно хъркат като две дъскорезници, докато зорко им пазя спокойствието от чужди очи, скатал се на почетно разстояние от дъскорезниците.
.
Същият тип ракета, с която бе свален "U-2" над СССР.

*** Не ни издаде, та ни се размина "дисципът" за месец поне в т.нар. черни роти в Елхово или Звездец на Втора българска армия. Случва се това в разгара на движението на хипитата с онзи велик девиз "Make love, not war!" (Правете любов, не война!). През октомври 1967 г., когато тъкмо се бях уволнил, София ми изглеждаше рай. Днешните дезодорирани лекенца и кукли-панукли на чалгата не притежават нищо от онзи взрив на артистичност и свободолюбие, разтърсил света ни, след като 550-хилядната армия на САЩ, въоръжена до зъби с най-модерни средства за изтребление, яде пердах и поколението завърнали се у дома янки – мои връстници отвъд Атлантика, преживя шока да прогледне кой го прати на хиляди мили, за чия изгода и от какъв зор да се вре във Виетнамската джунгла и да избива, кажи-речи, беззащитното местно население. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...