ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (735.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (735.)

  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст

 17 mart 2017 

КОФТИ НАСТРОЕНИЕ

Цън-цън, звъни звънчето, отзвънява:
Да върнем – казваш, Старата любов!
Аз казвам: Ще те помня все такава,
омаяна от тръбния ми зов.

Като делфин преплувал океана,
като презокеански параход –
един Титаник, дето хич го няма,
приключил със предишния живот,

ще вляза просто тихичко при тебе,
ще те прегърна – гузен може би,
и ти – в леглото гола, ще изследваш
за белези от чуждите жени.

Сърцето ти с целувки ще превържа,
впил устни в розовите ти гърди,
внезапно покосен от всичко тъжно...

И ще си тръгна после сам завинаги.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 23 sep. 2021