ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (734.)
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст (или Проповедник)*
22 uni 1966
РОЗАТА**
Розата е влюбена, влюбена във Вятъра,
влюбена, самотна – Роза зад прозореца,
и до късно вечер пее или плаче
влюбена, самотна – Роза зад прозореца.
Затова е чуден, чуден ароматът й
и е пълна, пълна с нежен мирис стаята…
Все седим замислени с лакти върху масата
и е пълна, пълна с нежен мирис стаята.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 22 sep. 2021
–––
* Книга от Стария завет. Заглавието иде от гръцкия превод на Седемдесет мъдреци. Еклисиаст е анонимен труд, вероятно писан през III в. пр.н.е. Авторът Кохелет се представя за син на Давид – царя на Йерусалим, което отпраща написването към X век пр.Хр.
** Текстът е писан в кабинката на радиорелейната станция Р-401М в т.нар. "Вила Цонка", както на подбив я зовяха момците от стария набор, по време на нощно дежурство, когато съм бил новобранец. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар