ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (610.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (610.)

  Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  20 dec. 1991.

ИНТЕНЗИВНО ИЗЛЪЧВАНЕ

Какво вълнуващо преживяване,
каква изящна рамка са косите за твоето лице, любима.
И не зная захласът откъде ли иде този ден.

Товарът непосилен на Четвъртък,
Петък, Събота и на Неделя стягам,
изкачвам се по хълбока 
на вечерта във Сряда –
смирен и хитър,

подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли са това хитруване и тези преструвки,
като сам себе си не успявам да опазя от себе си.
И очите – ах, очите ми,

слизащи бавно по тялото ти, надолу,
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е да не те разруша,
да не съсипя този нежен образ.
И тогава дали всичко не ще се разсипе
на делнична пепел,
дали грак от смехове не ще ме затрупва

цяла нощ
и Вторникът ще ми се види черен.

Как ненужно е да знаем всичко 
един за друг!

Предпочитам да те виждам как минаваш горда

покрай мен

и шията източена да знам, че знак е,
и – вирната, брадичката с полуотворените устни,
носът – незабележимо като въздишка скършен...
да ми говорят:
Спри! Недей разваляй Илюзията! 

Днес, грешнико, е твоят
Свети Понеделник!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 31 maj 2021