ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (442.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (442.)

      21.01.1980.  

МАЙКА МИ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи... 

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 jan. 2021 

Илюстрации:

- Май 1940, Пазарджик – бъдещата ми майка.

-  Авг.1955, 7-годишен пред езерото Клептуза. 

–––

* 9.IX.1944 г., началото на фанатичната разправа с интелигенцията и разгрома на Царство България, установяване на новите властници с кощунства и масови разстрели по изричното разпореждане на т.нар. тристранна комисия на страните победителки във Втората световна война СССР, САЩ и Великобритания.

** Сб. "Кардиф", 100 с. 300 екз. стихове от 1967 до 1997 г., самиздат – 1998 г., бел.м., tisss.