ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (441.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (441.)

    21.01.2007.  

ОБЩИНСКО ГРОБИЩЕ 

В памет на Жак Превер (1900-1977) 

Ръми дъждец от няколко недели,
изпратих шепа кал наместо пръст,
по сноп от хризантеми вкочанели
и те избухнаха околовръст.

Усетих там духа на тоз, когото

понявга препрочитам ей така,

и зад усмивка блесна му в окото

кристална капчица като сълза.

Каскет нахлупил, киснеше край Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон,

общува си с врабците без проблеми,

към Пер Лашез обръща се с поклон,

от него генералите се плашат,

но влюбените имат го за свой –

прегръщат се, разделят се и плачат,

и пак се търсят: тя или пък той.

Видях го край сергия да поспира

и с ябълка презряла във ръка,

да си говори с Бога и Всемира

поетът – арлекинът на света.

И някакви жени с мъже тъй строги

вечерни в черни дрехи се тълпят,

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят.

Но кой ги чува! Кой от мъртъвците

изпитва жал или респект към тях?

От този свят един щом си отива,

друг ражда се за суета и грях.

Въртим се като куклите на сцена,

животът всичко смила и върти;

поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 20 jan. 2021