Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)
26.07.2003. МАНИПУЛИРАНИ ДА МРАЗЯТ
Карам със заеми, дребни суми от по 10-20 лв., но не повече, за да доживея от аванс или до заплата. Вчера подхвърлих на сириеца, около 40-годишния д-р Малек идея, че Арабската кауза в спора с държавата Израел може да бъде защитавана по-умело и от трибуна, подобна на всеизвестната телевизия Al Djazira, или достатъчно авторитетен вестник, до който има достъп европеецът от Източна и Централна Европа, вестникът, например, да се издава тук, в България. Заинтригуван ми се видя, когато споменах, че имам послание от 1991 г. – 11 страници в ръкопис, превод на оригиналното писмо на Рауф Денкташ (1924-2012), президент на Кипърската турска република*, до мен лично, в качеството ми на главен редактор на политическия вестник "Демократическо знаме" (25-хиляден тираж в най-усилното време от 19 май 1990 до 26 февруари 1991 г.).
В шест тази сутрин е хладно, влажно и свежо. Снощи до към един и
половина след полунощ млади глупаци на висок глас бъбреха долу под прозореца
ми, та и не можах да заспя, но днес раничко ми се ставаше. По проблемите
около Палестина силна ще е нравствена позиция, когато е интелигентно
отстоявана, без да се изкрещява злостно, а чрез балансиране върху вродения у всеки човек,
племе, нация усет или чувство за Добро и Зло. Може да бъде значителна сила, ала възможно е и да се
провали заради неотчитане на факта, че духом общностите бавно узряват, което е проблем не само за арабската нация от
над 160 милиона правоверни с вярата им в двете основни версии на исляма (сунити и
шиити).
За арабите у нас имаме печална стереотипна представа,
която не е твърде ласкава: мързеливи били, бъбриви, глупави, наивни и
страхливи. Откъде, откога е
този образ у българина? Ще се пробвам да изясня изворите му у мен: от представа,
тръгнала от студентските ми години 1967-1971 в София.
1) Арабинът е мюсюлманин като турчина; и като турчина е дембел**, което значи (от персийски) "мързелив, отпуснат човек". За
разлика обаче от турчина, арабинът е мек по нрав, склонен да се съгласява, бързо да
се пали в спор, но е "слаба ракия", демек, недостатъчно инат да
отстоява своето.
2) Арабинът е доверчив и глупав... То беше всеобщото мнение на моите
състуденти от 1967-1968 г. в Софийския университет, понеже бе известно, че хитрите италиански мафиоти използват арабчета – студенти в
България, като мулета за внос и пренос на забранена стока (злато, дрога,
контрабандни радости и пр.) през България. Италианец не влизал в капаните на
българското МВР, но с младите араби-наивници, чувахме, че българските тайни служби непрекъснато се занимават. А и арабите си го разправяха.
3) Арабинът е бъбрив, лесно се пали, но бързо прегаря. В далечната 1968 г.,
когато Шестдневната война между Израел и Египет от лятото на 1967 г. все още
горещо си се коментираше из София, и особено край университета, арабски студенти бая нахакано ни говореха предизвикателни остроти срещу евреите, без да си дават грам сметка, че масовият българин си има специална симпатия към евреина. Е да,
евреинът е беден, знаехме го от ранното си детство, но е храбър и предприемчив; и е
ценен за приятел, изпаднал ли си в беда; самопожертвувателен е, с чест и
достойнство, макар понякога да е и симпатичен хитрец в личните си дела. "Тънки еврейски
сметки" си е наш роден, български израз, който означава "много премерени действия и приказки". Евреинът е свой, арабинът (както и турчинът) ни е чужд, просто защото не ги
познаваме добре.
4) Арабинът е шубелия... За това мнение аргументи са изобилни факти от войните
между Израелската държава и арабските й съседи, разгласени в яки вицове, та и по медиите. За българина арабинът (за разлика от турчина) е
страхливец, както и кофти войник е италианецът; само че италианецът е възможно
най-лошият войник именно защото е хитряга и си гони личния интерес да оцелее,
докато арабинът е наивен като бебе, сляпо вярва на своите началства и е лесна
плячка за чуждия интерес.
Разбира се, че бобщенията
винаги грешат. Тези стереотипни представи не са от ден или два, та съвсем естествено е, че за късо време едва ли могат да бъдат променени.
Да формулираш
правилно важен проблем, е като лекарската диагноза и означава да си свършил
три-четвърти от работата по решаването му. Уравновесеното говорене в спора
между евреи и араби, като силно враждебни две общности, е ахилесовата пета, слабото
място изобщо в политиката на Арабския свят. Между двамата – обикновения
евреин и обикновения арабин, са нужни мостове на съгласие и на сътрудничество – в
търговията и туризма, например – колкото и трудно да е да бъдат открити и
обявени за точки на взаимно доверие. Според мен, Арабската кауза
Палестина се обезценява на първо място от разнопосочната и противоречива
външна политика на арабските държави. За жалост фундаментализмът в Ислямския свят обезценява
нравствената стойност на каузата.
За
общественото мнение в Християнския свят може да се воюва с
по-интелигентни средства, вместо деца, юноши, млади жени и мъже да се взривяват по
площадите на многолюдните градове. Смъртта не решава, след като е предизвикателна изобщо към цялото човечество. Как да съм уравновесен, като в бомбените самопожертвувателни акции има двама (може и да са повече***) българи убити! Като българин, аз съм лично засегнат, наранен не от
политиката на държавата Израел към обикновения арабин, а кръвно засегнат от
арабски там някакъв си център за ненавист, който не помага, ами върши най-голямо зло преди всичко спрямо
самите араби.
Априлското
въстание от 1876 г. пламва от убийството на едно копривщенско заптие. Турчинът бил убит не защото бил лош човек, а понеже носел дреха, олицетворяваща Османлийската власт – жестокостта тук е единичен случай, послужила е като искра за
вдигане на гяурите и раята докато воюващият за честта си мюсюлманин следва стил, който
отривам в редица от факти, чиято идея е изписана в Стария завет, още
по-явно в Свещения Коран, където основната препоръка гласи "Зъб за зъб, око
за око".
Такива спорове при
днешната скорост на комуникациите и при днешното наше ниво на недоизграден
цивилизационен модел съгласие, как ще бъдат решени? В условията на
активен обмен информация ролята на нравственото начало става все по-значима
пред настръхналия образ на Злото. Според мен, Злото е обсебило и араби, и евреи, и се корени в
религиозната им основа. Фанатикът не проумява най-човешката нужда от
перспектива, от стремеж към живот в съгласие със света. Капсулиралата се сама във враждебност и надменност общност няма как да бъде щастлива сред многообразната огромна маса от милиардното ни човешко множество на планетата.
Показните самоубийства не казват нищо ново на света,
освен дето издават недостиг на ум и интелект. Жалко за самоубилите се, само че подобни случаи не
ми говорят за героизъм, а за криминални убийци на невинни хора... Кой печели
от нелепата смърт? Не виждам обикновен палестинец какво печели от убитите
невинни. Печели, но друг! Врагове на арабската кауза чрез показни убийства
получават още стабилни аргументи за жестокост, главно заради бизнеса си с
петрол и оръжия. В основата на всяка война лежат детайлно разработени огромни финансови далавери, това да
не забравяме!
Историята
припомня как съзнанието на цели нации било обработвано само за да се
мразят. В началото на ХХ в. французинът мрази всички германци; германецът
мрази французите за пораженията си от предишната война и заради отнетите национални територии; освен французите, той мрази до смърт и кръвните си
братовчеди англо-саксонците; в годините на Втората световна война Гьобелсовата
пропаганда агитира немецът да мрази, защото е от висша раса; руснаците
мразеха германците; поляците мразеха и германци, и руснаци... и пр., и пр. Та
пита се: Какво ли добро
постигнаха с ненавистта си всички тези самоопиянили се в щура ненавист национални общности? Германия се оказа в руини под тежестта на своята грандомания.
Грандоманстващите французи изпитаха унижението от така мразените германци,
които не само ги смазаха, но и ги принудиха да им
сътрудничат. Колаборационисткото правителство на маршал Филип Петен е яко унижение за възгордялата се Франция. Руснака de facto го унижи смачканата през
1945 г. и възкръснала от руините Германия, която още го измъква от мизерията му
пет десетилетия след Победата. Отроци, нароили се от марксическата
лъже-теория за просперитет – Сталинският болшевизъм и появилите се чрез неговия
политически опит фашизъм в Италия и националсоциализъм в унизена Германия при Ваймарската република – всички те в идеологията си се основаваха на едно и
също – на омразата. Омразата и озлоблението към човека отсреща беше техният фундамент, тяхната
основа. Без образа на врага, видя се накрая колко са безпомощни и слепи –
къртица, извадена на светло пред строгите императиви на нравствеността. Смешни, жалки и безпомощни ли ви изглеждат днес
някогашните фашисти във великото си самохвалство, някогашни нацисти, бивши
политкомисари, доносници на комунизма в Русия или България?!
Чудо за представите относно света е колко
дълго, над век и половина, Марксизмът владее съзнанието на десетки и
стотици хиляди интелектуалци по света; как никой не осъзна, че основа на
марксическата философия е отново омразата или антагонизмът, както я нарича
прекръстеният от юдеизъм в протестантство Карл Маркс (1818-1883)!
11.08.2003. СЕНТЕНЦИИ
Необходимостта си проправя път през гора от случайности.
Отричат се взаимно и тъй се доказват. Силният духом е
уравновесен; духовният дребосък не те ли залае, не се ли спуска да
те захапе, няма и да го забележиш.
Абсолютизирана,
прилагана за тесни практически изгоди, Истината се превръща в
лъжа. Такива са Ислямският
фундаментализъм, Комунизмът, Марксизмът, Маоизмът, Инквизицията, Кръстоносците...
Лъжата се защитава с пищни купища от "доказателства". Пък Голата Истина е нещо естествено, простичко наглед; ала сложна е структурата й, т.е. прикритото зад
онова видимо, което само развитото съзнание разпознава и умее да го чете и тълкува.
Чарът ли! Това са твоите малки недостатъци.
Куклата затова е безлична – защото е приятна от всички гледни точки.
За да
е пивко, на доброто вино се налага да е стипчиво, да нагарча: защото иначе не
ще е вино, ами шербет.
___
* Писмото, изпратено до гл.
редактор на вестник "Демократическо знаме" – печатен орган и трибуна
на първата регистрирана, възобновена след Десети ноември Демократическа партия
със седалище в Пловдив, от г-н Денкташ си обяснявам с факта, че в няколко поредни
броя: 2, 3, 6, 7, 8, 9 от 1990 г. на вестника публикувах спомени на учителя
Красимир Т. Шишков под надслов "Турците" за насилия над мюсюлмани при
преименуване на турскоезичното население от селищна система Бенковски в бившия
Кърджалийски окръг. Дължи се вероятно и на факта, че вестникът публикува с
продължение есето "Що е демокрация" на Чарлз А. Моузър, съпруг на
Анастасия Мозер (1937), дъщеря на Гемето (едноименник на "вожда" Г.
Димитров).
** По-късно, от двайсет и петата
до трийсетата си година, вече в Добруджа тепърва ще откривам, че
простосмъртният турчин е до гроб приятел, трудолюбив, съвестен и подреден в
личните си дела.
*** Днес, 17 апр. 2007 г., като
редактирам текста, вече знам, че убитите или екзекутирани българи са много
повече. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар