неделя, 29 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (357.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (357.) 

    Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се уцелва. Тери Пратчет (1948-2015)

    29.11.2020. СТИПЧИВИЯТ ПЛОД

   Някога Недялко Славов (1952) ме помоли да му помогна да се отърве от негов мил приятел, който го преследвал по пети с нескопосните си стихове, а на Деко (Недялко Славов) му било кофти да каже истината на момчето. И значи, праща ми в редакцията на младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра" тойзи момък с препоръки да се запозная с творчеството му, като му дам някои напътствия. И аз чисто и просто го отказах да се занимава с дращене на римушки, препоръчах му да потърси друго хоби. Ей тъй гадно, безмилостно му го рекох с най-любезна найлонова усмивчица на лице. Минават десетина години и вече съм преустроен за даскал след критична статия във вестника, и съм на лагер в Приморско с ученици от средния и горния курс. И отиваме с една готина Калина надвечер да му ударим по едно кафенце в заведението току над северния плаж на Приморско. И идва келнерът с чаша коняк и чаша кока-кола върху никелиран поднос. Питам – що, като не съм си поръчвал тези радости, а келнерът ми сочи в далечния ъгъл същия онзи момък със стиховете как ми маха с ръчица. Дойде после на нашата маса да ми каже, че воденичен камък съм му смъкнал от гърба, след като съм му казал истината за неговите стиховце. Та затова и човекът ми благодарял.

  13.04.2007. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

  tisss: 

  – Надценяван, дали човек става по-щастлив! Благодаря, Светозаре, но може би сме по-любопитни и по-припрени, та оттам иде тревожността. Желая Ви здраве и успехи!

  tisss: 
  – Аййй, fred... Лесно е да осъдиш; майката му е да разберем, па ако стане с по-малко дразнене, хич няма да е зле. Мислим едно и също като че: всеки откъм своя двор. За Ана Политковская, която сте споменали в репликата си, нищо не смея да река, освен че шубелиите живеем по-мижаво, но и това ще е мисия вероятно. Желая Ви здраве и все тази находчивост!

  16.06.2003. ОТЛЕТЕЛИЯТ ФАЛШИВ ОБРАЗ

  Убили го с четири куршума, изстреляни от лека кола, преминаваща покрай дома му, в София на ул. "11 август", някой си Тодор Толев – 59-годишен "честен бизнесмен"*. Оказва се, честният бизнесмен приживе бил съдружник на бившия съдебен министър и член на БСП Младен Червеняков, както и на приближения до Иван Костов също така изключително "честен бизнесмен и праведен демократ" Славчо Христов. Последният пък, от своя страна, бил съдружник на Бойко Борисов от МВР и бивш информатор** на Държавна сигурност в отдела, дето чиновници отговаряли за т.нар. художествена интелигенция, като същевременно бил и съдружник на Майкъл Чорни – бизнесмен от световен мащаб, а и на шефа-собственик на футболния клуб "Литекс" Гриша Ганчев. И още, и още. Очевидно убитият, след като толкова мразещи се помежду си заможни и влиятелни хора единодушно го обичали, е бил изключително стойностна личност.

  Днес е шейсет и шестият рожден ден на Симеон ІІ. От десетина обадили се in live по телефона в студиото на Дарик Радио, което слушах тази утрин, един само поздрави с добра дума управлението на Симеон Кобургготски; останалите сипеха невъздържани квалификации и обидни реплики, от които на Симеон би трябвало да му парят ушите, ако и той станал по рано тази утрин от царските си покои. Наричаха го, кой знае защо, лъжец и прочие все от този сорт. Та си помислих: Ах, добре, че не съм на мястото на Негово величество! Ама па много нахъсани тези радиослушатели, бре!

  18.06.2003.  

  От книгата на Джеймс Фрейзър, спомената вече в предишните ми записки. Харесвам скептичния леко ироничен, шеговит тон на неговия стил разказ; засипва те с факти от разни епохи и кътчета на планетата ни, но предлага не статистика, а преживявания на сетивното у човека. Логическите му размишления са сбито, прегледно изложени, така че текстът леко се чете, та се и запомня както картини от нещо лично преживяно. Към този стил се стремя и мисля, че понякога даже ми се удава. Ех, пуста скромност!

  Ахелой е име на речен бог (с.269 от цит.съч.). Мидас е цар на Фригия. Израил е име, дадено на Иаков (Яков), което означава "Борещия се с Бога" (с.268).

  19.06.2003.  

  Мойсей, ще рече "Изваденият от водата" (Библия, Екзод, ІІ: 2-10). Първият семитски цар на Вавилон е Саргон І Стари, живял около 2600 г. пр.н.е. (с.283). Самсон и Далила. "Самсон проявявал склонност към кавги и сбивания, към палеж на чужди житни копи, както и налитал върху блудни жени и момичета, с две думи: блестял като развратник и скандалджия, ала не като строг съдник, съдийствал, според Светото писание, цели двайсет години" (с.287). Разказът за него отначало докрай е история на изключителен егоист и безскрупулен авантюрист, подбуждан от пристъпите на непостоянни страсти и "безразличен към всичко, освен към удовлетворяване на моментните си прищевки" (с.288). Пред нас се изправя гротескната фигура на наперен самохвалко и побойник.

  24.06.2003. ВЕСО, МИШО, ДЕКО И БАЩА МУ 

  Издъхнал поетът бизнесмен Веселин Сариев (1951), съобщиха по пловдивското тв-студио снощи. Показаха на екрана "рецитиращия Весо", после: "Весо приема награда от местното кметство", и "Весо с червена кърпа, вързана по пиратски на кратуната". Показаха и двама други известни интелектуалци – Михаил Неделчев (1942), известен с кавгите му около писания от него Списък на дисидентите в България по времето на Т. Живков, и Недялко Славов – поет, писател и драматург, който ми е по-известен преди всичко като син на Слави Славов, окръжен кореспондент на вестник Стършел. Слави Славов, подпийнал веднъж, ме привика на маса, изнесена специално за него на входа на известното в Пловдив любимо средище на местната бедна бохема от литератори, художници, лит. критици, студенти и преподаватели от местния университет. Та бай Слави ме приклещи още на входа към "Кристал" с лакърдията: "Какви мъже сте вие сегашните, бе-а? Никакви мъже не сте, ами поплювковци; търчите само след фусти!"

  Гледам снимка на Весо от годините на първата му стихосбирка "Здраво утро", изд. "Христо Г. Данов", 1982 г., и като поставям онзи нежен момчешки изглед от 1982 г. до образа с червената забрадка от 2002-2003 г., помислих какви шегички си бие с всички нас Негово величество Животът – отчайващият, готиният ни живот на млади автори. Разбогателият Весо една седмица гулял и пил, хапвал печено в двора на Араповския манастир на 7 км от Асеновград (манастира големият Николай Хайтов го споменава в записките си като крепост за легендарния по тези селища от робските времена Ангел Войвода. Та ето, кажи-речи връстникът ми Веселин се явил тук преди две лета с два луксозни автомобила. Отпред с мерцедес дошла жена му, подир нея, пак с мерцедес – самият Весо. "Много харен човек – усмихнат дяволито, осведомява му домакинът на манастира бай Тодор, с когото поне от десетина години си имаме лаф мухабет. – Като се нацепи още като седна, как цялата седмица не изтрезня! Донесе цветен телевизор. И други работи обеща да дари на манастира". Били големичка компания. Доколкото разбирам, същият Весо Сариев, роден на 22 септ. 1951 г., се явява благодетел, човек, подпомогнал с пари да платят на майсторите зидари да укрепят част от рушащите се сгради на манастира по време на демокрацията. Същият манастир, за който по време на соца държавата се грижи, и доколкото си спомням, лично Людмила Живкова.

  Всичко е суета в нашия свят. О, с
уета на суетите, как съчетаваш иронично пияндето с алената забрадка и едно от светилищата на християнския стил и философия! Па що ли се дразня? Правил бизнес с комбинативния си усет... ама и част от спечеленото за манастира дал. А дали не съм аз сбърканият, че се дразня на окичван със знаците на благородството и честта човек, само да не узнае светът, че бил мъртъв още приживе!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 29 noe. 2020

___
* Изречено в стила на любимия гост за купените телевизии у нас Петьо Блъсков (1950) удебелено чувство за хумор.
** Има ли там бивши не съм наясно, не се намира и кой да ни каже. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...