Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина.
Артур Шопенхауер (1788-1860)
14.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (12)
Сура 74, ает 38: "Всяка душа заложник е тя на онова, което е придобила". За Съдния ден (Ахърета) в сура 75, аети 8, 9 има отговор кога ще дойде денят на Страшния съд, и това ще стане при следните обстоятелства: "Кога притъмнее Луната и когато покрият се един друг Слънцето и Луната". Какво ще стане с човека? "През този ден съобщено ще му бъде на човека за всичко, което донесъл е със себе си и което оставил е след себе си. Тогава човекът свидетел сам на себе си ще бъде той. Ако иска, нека едно по едно да брои и предлага оправданията свои" (аети 13,14,15). Страшничко звучи. Нима си мисли човекът, че оставен ще бъде без надзор?!
Идилията на Рая непрекъснато се редува с ужасите на Ада; върху такава антитеза е построена манипулацията, нещо както в онази приказка за моркова и тоягата: едното гали, услажда душата, другото бие през лицето, вселява трепет и ужас у нещастника. Изненадва ме, че връх на престъпление към Благия Всеопрощаващ Аллах (по-скоро онези, които го представят в такъв двойнствен образ) е не убийството, не лъжата, не измамата, не грабежът, а... признанието, че не Му вярват. Само защото не са близали праха, не са коленичили пред величието Му, Той ги обрича на унищожение, и не само на това, ами на изтръгване от нашия свят и най-сетне на вечни мъчения в Отвъдното.
Защо е този бяс за вярата? Не е ли по-достойно човекът сам да си избере, не да му я нахлузят като трънения венец на Иисус! Но този драматичен въпрос си го задавам аз, простосмъртен син на простосмъртен баща в началото на третото хилядолетие от Христа в тази част от планетата Земя, на континента Европа, където няколко религии – о, чудо на чудесата за други точки на света! – мирно съжителстват, сякаш в братско сътрудничество. Тъй ли е наистина, не мога да знам. Мога да се съмнявам в едно или друго, но категоричен не мога да бъда, особено пред лицето на ставащото в Близкия Изток, пък и напоследък май навсякъде по света, където някой явно дърпа конците.
В представянето на мюсюлманския рай освен едрооките знойни момичета, появи се малко разнообразие: "За тези, които се боят от Аллах, има спасение, градини и лозя, и гърдести моми, и пълни чаши. Няма да чуват там празни приказки и лъжи. Това ще бъде награда от твоя Господар – за равносметка". Съдържа се ценната информация в сура 78, аети 31-36 вкл. Ситуацията напомня премия от боса, който за добра служба те праща, да речем, на Канарските острови да поблаженстваш в компанията на гърдести знойни моми и философи от нивото на Сократ, Аристотел, Платон.
Приключих с прочита на Корана. Противоречиво ми е най-общо впечатлението. Има съвпадения, всеки случай, между казаното от Ванга и самото й държане в моменти на общуване с Отвъдния свят, и между самата личност и реакции на Мохамед. И Ванга, и Мохамед са фактически неграмотни, хора от низините на обществото: най-бедни, най-унизени до момента на яркото проявление на нещо особено, което и при тези двамата не можа да бъде подминато от съвременниците им като случайно и в реда на нещата. Т.нар. вдъхновение и при двамата се проявява в говорене на неща, които няма как да са научили от собствения свой най-делничен бит. Тук имам предвид ранния Мохамед, докато диктува сънища; не за военачалника, владетеля с желязна ръка, далновидния стратег за арабския свят Мохамед. Откривам и поетични пасажи, те са нищожна част в сравнение с онова поетическо изящество, което откривам в Библията (в седемдесет и седемте й книги). Като четиво, което очаквах да ме завладее, Корана ми се представя чрез зле преразказана разхвърляна неумело версия на Ветхия завет. Най-печалното – Корана, като човешко творение с претенцията за свръхчовешка намеса, предполагам, ангажирани с грандиозна практическа цел и при това неслучайни хора са превърнали в напътствено слово не за добродетелния мюсюлманин единствено, а и за фанатици, за изверги на човешкия род, само че като оправдание за издевателствата. И последно за "Свещен Коран" в българския превод от 1993 г.: Това е вид наивност, която ми се представя с величествен образ. На моменти изпитвах отвращение, в други моменти изпитвах съчувствие, жал, симпатия към Аллах, особено когато неговите подопечни хитруват, опитват в нещо да го заблудят и ядосат като непослушни и жизнерадостни чеда на строгия свой угрижен за челядта си баща.
16.06.2003.
През 1947 г.* петнайсетгодишно овчарче открива в пещера някъде насред пустинята около древния град Кумран при Мъртво море ръкописи на някои от книгите на Стария завет. Открити са 40 400 фрагмента от близо 600 произведения, повечето от които са пряко отправящи към Библията. Събудил се е огромен интерес към т.нар. Кумрански ръкописи. Държа у мен книгата на Джеймс Фрейзър (1854-1941) "Фолклорът в Стария завет", излязла на английски през 1923 г., на български отпечатана едва чак през 1989 г. "Лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав", с ей този пасаж от "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс (1952-2001), нехайна фразичка уж, находяща се в последните два реда, долу на страница 187, приключвам наблюденията си над може би най-малко познатата извън мюсюлманската общност Велика книга за милиард и половина жители на планетата. А коя е причината за това непростимо нехайство от страна на цивилизования свят, не съм аз човекът, който би трябвало да даде отговор. Моята работа в този сектор от заниманията ми с книги се изчерпва с поставянето на може би съдбоносен за нашето общо оцеляване въпрос, колкото и отстрани да изглежда странно като да е брътвеж на чудак не от мира сего.
Бележка от 11.04.2007.
Believer:
– Здравей, tisss. Преводът на Корана, който цитирате, от кого е направен? Откъде мога да си купя Корана на български, ако може да ми кажете. Благодаря!
tisss:
– Коментарите ми са правени върху Корана, представително лукс-издание от 1993 г. на български език. С тази версия приятелят Емил Калъчев (1932-2013) ми бе услужил, когато през 2003 г. писах настоящите бележки. Силно съкратена версия със заглавие "СВЕЩЕН КУРАН / СУРА ФАТИХА / И / ДЖУЗ АММЕ" (заглавие разположено на четири реда) се намира в момента върху бюрото ми, но това не е целият Коран, а подбрани извадки от сто и двайсетте сури на Корана; вероятно е популярно издание от 1991 г. на Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура, във формат 195 х 270 mm с меки корици и бая неугледен печат, но както е отбелязано: под общата редакция на д-р хаджи Недим хафъз Ибрахим Генджев, по онова мътно време главен мюфтия на мюсюлманите в Република България. Преводът от арабски на моя роден български език е дело на ефенди д-р Недим Генджев, Юсуф Керимов и Фехми Явашев. В заглавието на тази съкратена версия Коран е изписан "Куран", но съдържа успореден текст на арабски, както е в оригиналния свещен за мюсюлманите текст.
Нямам представа как и откъде да се снабдите с пълна версия на автентичния Коран, същия, с който се занимавах в течение на доста време. Най-добре да се обърнете към някой прилежен добър мюсюлманин. Притеснява ме донякъде фактът, че общо взето малко са коментарите. Та съм благодарен, Веliever, за отзивите ви. Бъдете здрава!
Светозар:
* Годината, когато на 7 август съм роден в Пловдив от майка – завършила обучението си студентка, и редник, бивш фронтовак, по онова време калфа в частна мебелна работилница на ул. "Франклин Рузвелт" № 10. Бел.м. tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар