ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (342.) Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари.
Тери Пратчет (1948-2015)
Приятелството укрепва в противоречията; враговете обикновено мислят еднакво.
Теорията доказва, практиката опровергава.
Стройните теории са като захарен памук – радват окото, сладнят на езика и винаги наблизо бръмчи панаирджийска въртележка, виенско колело и палячото там е вожд.
Егоизмът на плътското желание – "Аз... и никой друг в твоите очи, в твоето сърце, в твоите желания"... И откъде-накъде?!
Всико може да се докаже, но не всяко доказателство заслужава доверие.
Пред "Повярвай ми" предпочитам "Ако щеш, вярвай".
Щастието е, докато се стремим към щастието.
За крадеца всички са крадци, готови да крадат, стига да им се отдаде случай. И това е неговото наказание.
Някои илюзии са толкова ненаситни, че обсебват съзнанието на цели поколения.
Настояваш, че мечтата ми е неосъществима. Е, точно затова толкова държа на нея!
Невежеството в повече случаи се маскира с множество патетични празни приказки.
Няма такива знания, които могат да компенсират липсата на домашно възпитание.
Неясното е далеч по-богато на образи, чувства и послания от яснотата.
Докато селото се занимава с кокошкаря, вълци разграбиха цели стада и покъщнина.
Понякога у нас Следствието служи, за да оправдае Прокурора, престъпил закона.
Доживяхме клоуни от политическия цирк да бранят националното ни самочувствие.
Те не спорят, те се дразнят.
За да си запазиш достойнството, когато губиш, необходим ти е характер.
У нас тези, които говорят от трибуната, нямат нищо общо с онези, които мълчат.
Стремят се в теорията им всичко да е пълно и равно, а тя излиза все по-плоско.
На мълчащия народ няма как да му отнемат думата – ей този проблем медиите още не са успели да решат и това е всъщност най-големият проблем на манипулаторите.
Защо красивото, което е тъй мимолетно и крехко, ме изпълва с печал, но представя ли си пируетите на трътлеста дебелана като балерина на един крак, ми става весело?
В мъглата от обещания разумът вижда по-ясно истината.
Посредственото има свойство винаги да се обединява в колонии, да се разклонява като коралов риф, като ракова метастаза.
Като съсипят всичко около себе си, захващат сами да се съсипват.
Лъжата също ферментира и зрее, и винаги накрая е оцет.
Любовта отваря хоризонти там, където озлоблението на праведниците ги затваря.
По телефона говори, заел като гвардеец стойка мирно, и разбирам: отсреща е човек, който много яко го притеснява. То е есенцията на войнишката служба, между другото.
Талантът стои някак самотен, липсва му умението да се слива с околната среда.
В грохота от ръкопляскания след тържествена реч отеква общественото лицемерие.
Открих, че най-жестоките, най-непоносими истини се съобщават с уморен тих глас.
Трибуната в парламента е място, където парвенюто лъщи в цялата си наглост.
Най-достоверният свидетел на престъплението не е пострадалият, а престъпникът.
Да узнаеш що за човек е, накарай го да излезе извън кожата си, да ти се озъби.
Двубоят между Добро и Зло не се решава по площадите, нито по фронтовите линии, а във вътрешните пространства на душата.
Все пак не били чак толкова лоши – личи по гузните им лица и жестове.
Чучелото у нас броят за национален герой от съпротивата срещу бившата власт.
04.02.2003.
А може би Злото цели точно това – да си разпилееш силиците по дребни цели, да се мориш с лаещ дребосък и градински плашила далече от разкоша на царския му палат.
Разпродажбата на всичко построено от две поколения в България тече успешно под девиза "Да се изравним с останалите народи в Европа! За по-висок жизнен стандарт!"
Расте броят на говорещите, а няма кой да слуша. Това е разцвет на комуникациите!
Умен ли си, прави се на щурав или на глупендър, да не те набележи властта за враг!
От време оно бъркат "умен" с "хитър". Умният търпи удари, хитрият се изплъзва.
Противното, когато стане принципно положение, не е чак толкова зле. Свикваме му.
Щастлив е само онзи, който е в съгласие със собствената си природа, със себе си.
Съвестта можеш и да приспиш, да я удушиш, но не и да я дресираш, за да ти служи.
Собственик на вестници*, чиято баба сам сочи за пример, не успяла да го възпита.
Мазното непременно придава известна лъскавина, блясък на пейзажа.
Наглостта се предлага във все по-човеколюбив образ; и това е някакъв вид успех.
Известни лица, които често канят да ми говорят по телевизора у дома, дотолкова са се изпразнили от съдържание, че горките просто няма как да ми слязат от полилея.
Много кукли на конци... и ето че май разконцентрираха режисьора. Бунт на куклите!
Лошото не е, че искал да говори, а че освен да говори, иска да те държи за ръка, пък и настоява да го гледаш право в очите.
Някои загуби водят до ужасни придобивки.
Понякога преди старта Следствието изпреварва с две обиколки Престъплението.
Изгубил мила Евридика
припреният от страст Орфей,
но любовта му пак я вика,
че без любов не се живей,
че без любов не е възможно
човек да разбере света –
живота, нощите разкошни
и бездните от самота.
15.02.2003.
Посредственото все е налице,
а тайна Мъдрото прикрива –
спокойно като езерце...
13.03.2003.
А тази История с главна буква е всъщност нашият живот. Изкушава ме представата за митаря-хронист, който записвал подвизите на великия си фараон. Фараонът не ме интересува, но виж, митарят, вдигнал за миг очи от влажната глинена плочка и зареял поглед, опитва да проникне в бъдещето сякаш, та този писар, така оскъдно облечен и положил върху коленете си папируса с египетски йероглифи, го виждам великолепен, виждам го окъпан в сияние.
Опитвам се къде с по-обикновени думи, къде пообъркан от случващото се наоколо в отрязъка от моя живот, да опиша лица и събития, жестове и мимолетни настроения, та по този начин да се знае как сме живели, какво ни е огорчавало, какво ни е радвало и какви ни били мераците и надеждите. А отправящите се един след друг в небитието надявам се да продължат да ни учат на добро и зло, на редно и нередно.
Суета е всичко, но леле... колко е приятна суетата, когато си жив и имаш желания!
* Петьо Блъсков (1950).
** Изчисляват го в американски долари на милиард и половина.
*** Димитър си отиде на 67-годишна възраст, борчето Илия, ако се не лъжа - някъде около четирийсетте (1960-2003). За мен обаче Митю Чомпала е по-важен, че зася три дръвчета пред блока ни. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар