Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари.
Тери Пратчет (1948-2015)
Мисля си, може би бая наивно, че в миналото на моя народ генетично са натрупани качества, като трезвост, духовно смирение, предприемчивост, любознателност, но и сдържаност в реакциите. Приятелството ми с д-р Малек и Маруф – роден в столицата на Афганистан Кабул таджик Маруф, ми е необходимо, за да разбера по-добре мен си, съпоставяйки се с тези двама, със самочувствието и с умението им да си съхраняват достойнството, с начина им на разсъждение и с най-делничните им реакции, жестове, излъчване. И Малек, и Маруф – без да знам до каква степен са мюсюлмани, ми дават възможност да проумея до каква степен аз разсъждавам като човек от християнския свят. Да, чудно е, че сме различни, че всеки между нас, тримата, защитава и отстоява своето. Така, струва ми се, ние се допълваме един друг и очертаваме някак източния тип манталитет върху планетата. Предполагам, всеки от нас в подсъзнанието си носи магията на своя народ с драматична дълга история от зараждането на цивилизацията до днес. Военните стратези и политически водачи от древността до днес непрестанно прекрояват, пренасочват огромни множества най-обикновени човеци ту в една, ту пък в друга посока, изкушават съзнанието ни, мечтата на простосмъртни, манипулират ни кога прикрито, кога откровено недобронамерено в изкуствено разпалване на раздори и войни. Ала истината, мисля, е, че никой от нас тримата не желае разрушение и беди за другите човеци по земята, само за да се види щастлив и заможен под слънцето.
Всеки от нас обаче въз основа на драмата и оптимизма, заложени у всеки народ, по свой си начин е изправен пред Злото като стихия и могъщ катаклизъм. В поредицата от ограничени във времето представи ние, без да сме злонамерени един към друг, си противоречим.
Аз лично не разбирам защо 250-300 хиляди млади мъже от САЩ и Великобритания рискуват здравето и живота си, най-хубавите дни от живота си само за да разрушават многолюдните градове на Ирак. Не вярвам и че техните семейства да са ги пратили на десетки хиляди километра далече от отечеството им, само за да убият някой баща на децата му, син на родителите си, хора обикновени, беззащитни, уязвими, общо взето, изнемогващи в бита си: жени, деца, възрастни. Не ме удовлетворява твърдението, че войната в Ирак е преди всичко заради арабския петрол. Много лесно за обяснение ми изглежда, че да го приема за цялата истина. Разбира се, петролът е една от причините за тази криза, но лакомията, грандоманията не обясняват всичко това, особено когато великото Зло го прикриват от нас тримата с познати и от другите войни досега злини и бедствия; виждам обаче настръхнали един срещу друг два основни подхода, които си приличат и ми се явяват еднакво злостно настръхнали срещу цялата хилядолетна днешна цивилизация. От една страна, хищникът се крие като вълк сред стадото, което в течение на 33 години управлява с лицемерие и гняв; от друга страна, един петролен свръх-заможен магнат се изживява в ролята на войнстващото Добро, макар това пак да е само повърхността, само видимата страна на нещата.
Политиците и военните стратези винаги, при всякакви обстоятелства манипулират от гледна точка на своята конкретна изгода; пред Вечните въпроси, които занимават човека, обаче, си остават безпомощни. Човечеството все някъде кърви и причинява жестоки рани от милиони човешки трагедии, които после лекува в течение на няколко поколения, докато зарасне нараненото, ала белези все пак остават. Но и пацифизмът, мирът на всяка цена, не решава проблема, а само го капсулира като метастаза, която подмолно, тайно и подло ще продължава да излъчва духовна смрад и смъртен ужас.
Опитвам се да разбера отношението на обикновения арабин, който препасва взрив на кръста си и отива да загине на някой многолюден площад в Израел, в Испания или в друга някоя подредена благоденстваща страна. Що за човек е? Неговият Господ не му ли повелява да съхранява живота? Иисус не би бил Христос, ако вместо да загива заради Смъртта, която е жалък образ на Злото, не загива заради живота на унижените и оскърбените? Сбъркано, според мен, в т.нар. интифада, общоизвестния джихад или свещена война, е, че отваря кървава пропаст, фронтова линия не между Добро и Зло, а между огромни множества страдащи и унижавани човеци, които строго погледнато, няма защо да воюват до смърт едни срещу други, разделени от своите свети религии, от национално самолюбие, от надменност едни спрямо други. На някой тук много му се ще мюсюлмани и християни да се сражават до смърт, арабин и евреин до гроба си да се ненавиждат, но това, доколкото ми е известно, не препоръчва днес нито една от световните религии. Дали омразата не е най-противна ерес спрямо Свещените книги?
За мен пацифизмът, ако не е от наивност, е проява на вид лицемерие. Мир на всяка цена за мен означава спокойствие за хищника, стаил се сред онези, които ужасява. Но и персоните, които запалиха пожара в Близкия Изток, трябва да са слепци, защото са припрени, та бързат, не проумяват от алчност или от прекалена самовлюбеност! – че поставят ореол на мъченик като на светец над озъбената маска на един тиранин. Ако съм роден в Латакия, голяма е вероятността при такива обстоятелства и сам да реша, че летецът, бойният пилот (ех, как мечтаех да съм боен пилот в края на юношеството си!), че летецът, който с електронна техника разрушава естествения ход на живота ми и живота на моето отечество чрез естествено съзряване на ума и душата у моя народ, че онзи интелигентен, възпитан, добре обучен младеж от Щатите ми е враг, а тиранин ми е върховният защитник. Науката и техниката, колкото и съвършени да са, не могат да пренареждат и коригират закони, според които се усъвършенства човешката душа.
30.05.2003.
Ровичкам из речниците. Scolism (англ.) привидна ученост, повърхностни познания, дилетантство. Scolist (англ.) лъжеучен, дилетантски. За да узнаеш какъв е вкусът на плода, трябва да го нараниш. Което отвън примамва окото, отвътре всъщност е със зърнеста структура. В детайлите е Истината за общото, голямото. Как ще разбереш и опишеш греха, ако не си грешил, ако винаги си бил безгрешен! Божествен е човекът в момента, когато прощава, ала божествен е и когато искрено се покайва. Авел не ми е интересен – не оставя потомство; може би ми е скучен, понеже е стерилно праведен. Любопитството ми е спрямо Каин, именно заради греховната му човешка природа. У праведника всичко е застинало като икона. Мен съдбата на Каин ме вълнува, защото у него съзирам движение, страсти, динамиката на живота. А и всички ние, милиардно множество от съдби, сме: да не забравяме, Каиново семе* в падението и възхода ни към небето. Нашата жизненост е в нашата безпомощност и в непресъхващия стремеж да разберем какви сме.
Престъпващият Десетте Божи заповеди, който е насилник, лицемер, подлец, убиец, чувствам като по-малък брат и от това чувство не ставам по-самоуверен. Защото ние всички, живи и мъртви, сме едно цяло, което боледува, страда, в несретата си върви към самопознание за това какъв е смисълът да сме такива, каквито сме. В този океан от насилия нравственото е може би единственият верен ориентир, който никак не се променя с времето. Нравственото е катедрално възвишено и строго, но добавим ли към него суетата и веселието на греховните изкушения към плътта, това нравствено именно тогава засиява в своето великолепие, аромат и чар. Глупостта и наивността понякога съдържат в себе си мъдрост от по-висш разред, от много по-висока класа: Дон Кихот на испанеца Мигел де Сервантес, например. За да я разберем, навярно по-внимателно би трябвало да се взрем в нея като в древен богат на смисъл йероглиф.
* И Господ рече: "Какво направи? Кръвта на твоя брат вика към Мене от земята. Затова сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка. Когато обработваш земята, тя няма да ти дава силата си, ще си изгнаник и скитник по земята". Тогава Каин каза: "Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да го понеса. Ти днес ме прогонваш от земята и трябва да се крия от присъствието Ти. Аз ще съм изгнаник и скитник по земята и всеки, който ме намери, ще ме убие". И Господ рече: "Затова, който убие Каин, ще му се отмъсти седмократно". И Господ постави белег на Каин, за да не го убие някой, който го намери. После Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем. А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох. (...) Адам отново позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже казваше: "Бог ми даде друг потомък вместо Авел, когото Каин уби". Също на Сит се роди син и той му даде име Енос. Тогава хората започнаха да призовават името на Господ. Вж. https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%204&version=CBT
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар