Такива като мен са доверчиви и мъкнат делничния си ярем, но аз те виждам трижди по-красива до смърт да се сражаваш зарад мен.
12.01.2002., прод. КАТАСТРОФАТА (7)
По телефона чувам гласа на Емил: "Какво става, бе; много говориш, от половин час телефонът ти дава заето!" Съседите, с които съм вързан чрез дуплекс, са блокирали линията. Къде ли е моята половинка сега? Какво ли прави, като момиче с присъщите на жената дяволии и капризи? Възможно е да сме се разминали някога някъде и вече никога да не я срещна повече! Докато дишам, докато съм плът и кръв, и нерви, ще се надявам, че съществува, ще я усетя някой ден иззад неприятности и батаци. Само ще ни се засрещнат очите, и пространството ще се изпълни с мирис на тучни поляни. На този свят съм, за да творя, следователно няма начин да не бъда обичан; тя е някъде в този живот, само трябва да запазя достойнството си на мъж, увереността в себе си.
13.01.2002.
Наложих си ограничения при връзки с останалия свят. Освен с двама-трима познати или приятели, не разговарям с други освен със себе си. Човекът в сянка, човекът зад завесата съм, "подземният човек", според пращящото от самочувствие определение на успешния господин, присадил се край Re. и предадено лично пак от нея. Личността може да бъде разбрана най-пълно чрез любовта. В любовта нашата индивидуалност се осъществява най-откровено. Виж човекът как обича, и ще знаеш сигурно колко или до каква степен е посредствен. Величието и посредствеността се бият у нас, в случаи когато честолюбието ни е болезнено засегнато. В съзнанието на мъжа ценностите са степенувани по различен начин отколкото при жената. Момичето е по-гъвкаво, повече склонно да се приспособи към променящото се. Женствеността се прикрива именно в отстъпчивост и затаяване – умее да изчаква, за разлика от Негово предизвикателство мъжа, силно развитата интуиция я предпазва от груби грешки. Но тъй ли е наистина?
Мъжът е, от когото се очаква да обяви на всеослушание категорично присъствието и претенциите си, своите амбиции, своите посегателства. Големият жест, истинският избор обаче е всъщност работа на жената: тя определя с кого да е, и това определяне е резултат от наблюдение и пресмятане на плюсовете и минусите у кандидата. Тя е в състояние да ни изненада, да обърне една спечелена битка в поражение, и – обратно. Преди години в Пловдив бе нашумяла следната история... Пищно сватбено тържество в най-луксозния по онова време ресторант "Тримонциум". Хубавицата и сияещият от кеф младоженик приемат поздравления, дарове, значителни суми от близки и колеги, от приятели. Парите хубавицата прибира в кокетната си бяла чантичка. И необяснимо защо, изчезва в един миг от празненството. Шаш, сватбата се разтуря, всички изпадат в паника, уведомени са съответните власти. Започва издирване. Търсят се мотиви и пр., и пр. професионални дейности на властта. След по-малко от седмица става ясно, че събраната от сватбарите пара е похарчена до шушка с истинския любим в скъпите заведения на Пампорово. Пловдив нарече това предателство, но не мисля, че нещата са били толкова прости.
Първо, никой не си е поставял въпроса "Предателство спрямо любовта ли е то или предателство спрямо добре направените умозрителни проекти за живот в лицемерие с нелюбим мъж?" За мен случаят е показателен, отрицание на всякакъв род сделки в тази много специално сфера. У жената е заложена сякаш склонността да проституира, да се предлага като стока за продан. Любовта обаче е неспокойно птиче, то не е така податливо на опитомяване в дворец и клетка. Заможният, устроеният в обществото самец, победителят, разбира се, силно изкушава за лов. Уловен веднъж, впримчен в спиралата на женските капризи, той лесно се превръща в бита карта: че винаги е под ръка, винаги на разположение, способен да осъществи всякакви желания и капризи. Това удобство противоречи на природата на любовта, която – като висша творческа сила, се разпалва преди всичко от ограничения и препятствия, от всяка съпротива, а и любовната страст носи качества, необясними за обичайната логика.
Сърцето се възторгва от неща, необясними за разума; докато диша, човек се стреми не толкова да бъде обичан, колкото той да обича някого. Обект на любовта трябва да е движеща се цел, да носи около себе си проблеми и нерешени въпроси и винаги да е недокрай изяснен и установен в пространството. Защо? За да предизвиква копнежи и мечти, да разширява кръга на личния хоризонт с възможност за избор. Обречени сме на неспокойствие и тревоги: животът поначало е жажда и страдание по непостигнато. Постигната, целта престава да е цел. Любовта най-силно ни връхлита в катаклизмите, в съпротивата спрямо вече завладяното и превърнало се в материална субстанция. Ценим високо непостигнатото, там са и мечтите. Духът умира, спрем ли да мечтаем. Семейството, като форма на съжителство, по-често е компромис, понеже ограничава периметъра за авантюри и рискове. Моя позната, да я наречем Марияна, десет години не погледнала друг мъж, по думите й, очаквайки изневерилият й съпруг да се върне в гнездото, да си легне отново при нея; когато изгубила всякаква надежда, се втурнала в сексуални истории, без да подбира с кого си ляга, за какъв дявол ляга. А неверника обичала, докато множеството случайни гастрольори не. Някак бързо им се насищала, не се усещала привързана към друг. Предложили й брак, отхвърлила предложението.
14.01.2002.
Кажи сбогом! Спокойно го кажи. Животът? Ами това са промените. Всичко се движи, преобразува се в нещо различно. Разкошен е не застиналият пейзаж, а напреженията, които се натрупват за нещо различно като форма, цвят или идея. Връзката мъж-жена е динамично равновесие. Сексуалното привличане се храни с илюзиите за хармония; това са нетрайни, мимолетни конструкции от духовен порядък. Обвързаност за утре? Колко трайна е, ако единият от двамата вече е изчерпал любопитството си, енергиите си! Появилият се трети не е причина за срива на една Любов, тъй че не го мисли и не го обсъждай. Просто кажи сбогом и продължавай нататък.
Понеже животът не спира, освобождавай се от досегашното както дървото съблича старата си шума, изсъхналата си довчерашна премяна. И това е процес на очистване: ако ги няма есента и зимата, що за Пролет ще е? Вържи с червена или синя лентичка спомените и ги заключи в подсъзнателното, ще ти потрябват – това е натрупан ценен опит и ти не бива да гледаш към него с печал и горчивина, защото е залог може би за бъдеща щастлива любов. Нямаш ли предчувствие за нова, по-романтична авантюра? В скучните наглед печални дни на равносметка ти, драги, си се обновявал, подготвял си се неусетно за онова, което приижда като бистър планински ручей към теб. Още не знаеш какво е то, но няма да те размине. Тъй че кажи сбогом, и започни да източваш оръжията си за нови подвизи и поражения, които ще да дооформят релефа на твоята личност като нещо уникално, един единствен екземпляр, който никога повече няма да се повтори в света ни под безмълвната божествена красота на звездното небе.
15.01.2002.
"Мислех да си водя дневник не за събития, защото такива няма да има, а нещо като хроника на случайни мисли и ежедневни наблюдения: моята философия, мои мисли (pensees) върху фона на простички описания на времето и други природни явления." Навира ми се в очи (с.6) ей този пасаж от книгата на Айрис Мърдок "Морето, морето", бълг.изд. 1987 г.; дали от записките ми дотук, посветени на една отлитаща любов, не би излязъл роман? И ще го нарека... да речем, "Страданията на младия Вертер"* или за този случай подходящо да е "Сбогом, любов! Здравей, Любов!"
ЕПИЛОГ
Има победи, които по-добре никога да не си постигал. Най-малко съм си пожелавал да унижа моето момиче. Очевидно не аз, а то само се срина от пиедестала, изграждан къс по къс старателно и с толкова възхищение. В течение на десет години извайвах у себе си илюзията, а ето живата, жизнена, неспокойна Re. ме опроверга, принуди ме да почна да изтрезнявам, да опитам някак да проумея как дълбоко съм се лъгал. Нещо – обичайно за всеки влюбен мъж! Е, вече всичко си идва на мястото. Да смятам, че съм прогледнал, а защо ми е успех, победа над илюзиите у мен! Постепенно милият образ избледнява и заема формата на най-обикновен, делничен случай от живота. Дали ще се осъществи пожеланието да се види устроена, смятам, вече съвсем няма значение за мен. Сбогом, любов! Благодаря, че дълго време ми беше светлинка, и да зависеше от мен, предпочел бих да си остана Летящия холандец в морето на илюзиите.
Не обвинявам. Твърде слаби сме, всички се поддаваме на различен род изкушения и в крайна сметка, един по-рано, друг след повече съпротива, всички ставаме в някой объркан мъглив ден предатели на самите себе си. Да се примирим със съдбата си на простосмъртни, да забравим, че известен период в живота сме били крал и кралица. Няма да те търся. Няма да тръпна в очакване да чуя пак звънливия глас. Разминават ни се пътищата, и какво от това! Има някъде, стара като света съвсем близо, любов.
___
* Из ранното творчество на Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832). Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар