ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (310.)
Та варварите трябва да пристигнат днес!
12.08.1980.
ВАРВАРИТЕ**
Не чухте ли, нощес преплували морето
* Фразата "породено от Кавафис стихотворение" използва за първи път елинистът Савидис. А за Савидис "породени от лириката на Кавафис" са творби, пряко или косвено вдъхновени от някоя от композициите на Кавафис. Антологията от Центъра за гръцки език включва 1531 стихотворения, чийто пряк повод се оказва Кавафис. При куп стихотворения централен е образът на самия Кавафис или влизат в диалог с него. Кое превръща Кавафис в световен поет и дава възможността да събеседва и вдъхновява мислещите от всички възрасти толкова години след смъртта му? Това е иронията! У. Х. Одън говори за тон и уникалност, Йосиф Бродски – за "оголената му от емоционалност" поезия, Сеферис – за парадокса на поезията му да вълнува поетически чрез непоетичен език. "Кавафис – твърди Вагенас – ползва иронията като основен механизъм за създаване на поетика. Особената драматична и трагична ирония у Кавафис формира плътна словесна насмешка в текстовете му и предизвиква вълнение, прави излишна каквато и да било сантименталност".
Два реда от "В очакване на
варварите" на Константинос Кавафис използвах за мото, а кой подгони
или изпрати тълпите бягащи от родния си край мюсюлмани и с каква цел към
християнска Европа е тема на дневен ред от началото нa XXI век.
** От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г.
Данов", Пловдив (1983).
Няма коментари:
Публикуване на коментар