Такива като мен са доверчиви и мъкнат делничния си ярем, но аз те виждам трижди по-красива до смърт да се сражаваш зарад мен.
09.01.2002., прод. КАТАСТРОФАТА (5)
Вчера някъде към девет и трийсет сутринта Re. ми звънна по джиесема и изключи. Отговорих по същия начин: "Жив съм, не съм си изключил достъпа до света". Нямам желание да се виждаме; не ми носят положителни емоции срещите ни от два месеца и половина насам. Нали никой не бяга от приятното, от доброто! Нищо приятно и добро не съзирам край нея. Нямам повече желание за авантюри там, където прагматизма са възкачили върху трон от слонова кост и копринени драперии. До трийсет и третата си година нормално е мнозинството човеци да сме идеалисти и духовно ориентирани, и романтици по душа. Оттам-насетне страхът от задаваща се на хоризонта, далечна все още, но неминуема старост (особено при момичето) го прави предател спрямо мечти на младежката възраст – от склонни да рискуват заради мечтата си "революционери, воюващи срещу рутината", превръщаме се малко неочаквано и бързичко в уседнали счетоводители, с костеливи треперещи пръстчета устройващи предимно личното си удобство. Което е нормално, но и доста тъжно.
През последните три-четири дни дори мисълта за преобразилата се току пред очите ми Re. ми носят отрицателна енергия, по-точно изречено, отнемат ми от оптимизма да продължавам да живея, следвайки моя стил. Очевидно катарзисът ми е бил нужен, за да се изпробвам (за кой ли път!) какъв съм, защо съм на този свят. Хубавото момиче взе да се очертава в представите ми напоследък както емблема на посредствеността. Пътечките ни се разминават, не мога да имам нищо общо с типичната за преуспелите наглост и пошлост в чувствената сфера. Звучи като присъда и не искам да е присъда. Такива хора се сгромолясват в едничък миг, независимо че публиката екзалтирана им ръкопляска и ги обгражда с облазяване и кротка завист. И си мисля, Омир не е могъл да отговори на онази гатанка, понеже не познавал Мечтата. Ами да, мечтата е онова, което – постигнем ли, губим го, а не го ли постигаме, следва ни вярно по петите, или по-точно казано – пред очите ни е като Звезда Керванджийка. Митът за титана Сизиф е оросена от пот древна притча за мечтата, която осмисля живота. Нали щастието не е да стоиш на върха като Паметник на Незнайния воин, сполучил някак да си изтика илюзията до самото й овеществяване!
Има прозрачна, по-тъничка и от ципа, но непреодолима стена между Дух и Материя. Наказаният Сизиф всъщност е непрестанно изкачващият се към Небесата. Снощи пак забих показалец напосоки в онази част от Библията, където са евангелските текстове. За трети път попадам на пасаж, богат на възможности за размишление. И понеже тези дни все обсъждам нещата през призмата на сбогуването ми с една Любов – ето какви послания открих. Значи, с.1265: в евангелието от Лука, гл. 5, ст. 29-39, някой си Левий дава гощавка в дома си за Иисус, апостолите, а и "много митари и други, които седяха на трапезата с тях". Учените (книжници и фарисеи) роптаят: защо вие ядете и пиете с грешници? На което Христос отговаря: "Не съм дошъл да призова праведници, а (съм дошъл да призова) грешници към покаяние" – грешникът е обектът на християнската философия, не обзетият от самочувствие, че не греши! За да влезеш в ума му на този грешник, следва да се уподобиш сам с него, да седнеш на трапезата, когато празнува успеха си, в случая – когато гуляе на сватбата в присъствието на Младоженика. И тук мъдростта влиза в нов коловоз, в ново послание. "Младоженикът" е самият Христос; сега е тук, сред тях, за да почувстват отсъствието му, когато им бъде отнет досегът с Него. Чиста психология! Отстраняването, отстранението, отсъствие или замълчаване в случая активира интереса, любопитството към нематериалната сфера на живота.
Следва трета сентенция: "никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха", и "никой не налива ново вино във вехти мехове". Новото качество ще се усети именно чрез оскъдицата, чрез липсата, чрез отсъствието. И завършва тази глава пета у Лука с обръщане към обичайния ни материален опит: "И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже, казва: старото е по-добро" – т.е. получава се елиптична стилистична фигура: грешните се увличат към покайване с ясното разбиране доколко човекът е привързан към досегашния си личен опит. "Старото е по-добро" на мен ми звучи двусмислено: от една страна, то е доверието ни в материалността, в бита или в традицията (добра или лоша); от друга – то е вече ограничено съзнание, което следва да се преодолее, да се разчупят рамките му: "новото вино" налага нов стил на живот, който "би спукал старите мехове". Към катарзиса се тръгва първо чрез уподобяване с греховните страсти. Второто стъпало е изграждането на усет за нещо отсъстващо, някакъв недоимък: един от "сватбарите", най-важният, Младоженикът, се отстранява. Върху този психологически трик е построена – например, интригата в американския филм от 80-те години "Ужилването" с Пол Нюмън и Робърт Редфорд в главните роли. Двама симпатични измамници по подобен начин увличат поредната жертва, преди да я ограбят.
Трето стъпало е вече основанието да се пристъпи към търсене: какво е това, което ни липсва, защо не сме вече спокойни и уравновесени, както бяхме досега? Искаш ли да бъдеш чут, налага ти се да замълчиш, хем понякога – за продължителен период от време. "Понякога трябва да млъкнеш, за да бъдеш изслушан" – един от любимите ми афоризми в книжлето "Невчесани мисли" (бълг. изд. 1968 г., с.37) на Станислав Йежи Лец... Посятото ще покълне и ще се развие без повече намеси, разорана ли е почвата. Сеячът се прибира у дома в Небесата, без видимо да се коси какво ще му се случи на семето през лютата зима, и колкото по-дебели снегове, разбирай – тишина, ненамеса, замълчаване, толкоз по-добре за бъдещата нива. Т.нар. синоптични евангелисти (т.е. описващите успоредно последните дни на 33-годишния Иисус) Матей, Марк и Лука – в единогласие риторично възкликват: "каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Матей, 16-26); абсолютно същото е и при Марк (8-36), а у Лука (9-25): "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби или повреди?"
Съчетаването на материална изгода и душевна хармония у нас върви по линията на компромисите. Всеки случай, победата, успехът в едно води до загуби и поражения в друго. И не се виждам заможен, властник и прославен именно по тази причина – би се променила структурата ми, бих се превърнал в друг човек. Преуспелите не случайно вдигат черкви, уреждат си домашен параклис, където бият чело пред черковни икони, постят прилежно или правят дарения за мизерстващите. Защо им е цялата тази пищна благотворителност? Навярно за да докажат – първо на себе си: че не са се изродили, не са се върнали в примитивния стадии на хищния егоизъм. Избиване на комплекси? Ето защо не съм кой знае колко изпълнен с доверие към типичния нашенски меценат.
На Re. неотложно са й необходими уши, за да слушат колко достойнства притежава новият избраник, каква успешна персона е, как е в състояние да реши неразрешимите й до днес проблеми. Но защо да съм длъжен да изслушвам всичката словесна плява! Спартанският начин на живот не ми дава особени шансове да се възторгвам от точно такъв тип преуспяващи. Ясно ми е, затова ме търси през последните два-три месеца, разговорите ни все някак си се отклоняваха към качествата на обаятелния господин. Вероятно съм ревнив, ограничен и твърде пристрастен, за да участвам пълноценно в подобни разговори на чаша кафе или на крак в промеждутъци от онези позвънявания по джиесемчето й, чрез които хер Шперплатов маркираше винаги нещичко от рода на "Внимание, това дългокосото с бадемовите очи ми е запазен периметър!"
Милата кокетка не съзнава може би до каква степен орбитите ни – моята и нейната, вече са се разминали и продължават да се раздалечават в Космоса*: онова, което я възторгва, буди състрадание у мен, съжаление, че се е продала като стока на дребен хищник със самочувствието на прекупвач на стока. Този род бизнесмени и Любовта преценяват от гледна точка на техните си "правила при нарушаване на Десетте божи заповеди", които правила изобщо осигуряват успеха им. Хлапакът у мен с плебейския си нрав настръхва пред посегателството. Разкош! Първо ти ограбват любовта, сетне, понеже не им е, види се, достатъчно, посягат за десерт да ти ограбят достойнството. Ужасно е, когато най-близкият на сърцето ти тръгва да предателства. Толкова бесен натиск върху самолюбието ми не ми е оказвала ни една от другите жени в моя живот. В отговор нямам какво да противопоставя, освен писането на тези бележки. Надявам се, че след години ще ми дават обилен материал за психологията на предателството. Към ситуацията поглеждам с любопитството на експериментатор, заложил живота си, за да научи детайлно как от добър, честен човек се получава уродливата субстанция на внезапното предателство.
Следва
* В представата ни за красота. Думата "космос" е употребена в първичния й смисъл. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар