ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (202.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (202.)

  "Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце..."   Библия, из Притчи Соломонови

   24.05.1999. ПРАВОТО ДА ГОВОРИШ 

  Дъждовно. Сиво. Спокойно... Митологизирах го този мой баща; противопоставям простосърдечната му кротост, умението да живее, избикаляйки вълчи глутници от самовлюбени и възгордели се, забравили, че – както е отбелязано в Стария завет – с пот на лицето си и ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш... Защо първородният Каин убил брат си? Нима всички сме Каиново семе?... Или така им изнасяло на мъдреците, сътворили библейската космогония: че гузният лесно се управлява! Да ходим наведени, гузни, пък макар и за греха на някого другиго, преди нас минал през света; той, грешникът, си отишъл, а грехът му крещи за възмездие и над твоята глава.

  Е, не се вслушвам докрай в стила на баща ми, и не избикалям глутницата; встрани съм от глутниците, но се опитвам да разбера по какъв начин превъзходен материал се унищожава със самовлюбеност. "Когато те корят, мразят или изричат неприятни думи – съветва римски стоик, роденият в 121 г. от Христа Марк Аврелий, – иди при душите им, влез вътре и погледни какви са душите им. И ще видиш, че не бива да се притесняваш, задето смятат еди-какво си за тебе. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа." И вече в следващите си думи: "Едни и същи са циклите на вселената. Или всеобщият разум има инициатива за всичко: тъй че ако това е истина, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като следствие. Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако е случайност, недей и ти да постъпваш случайно"*. За човеколюбие говори: и гад да ръси жлъч насреща ми, длъжен съм да го обичам.

  Обаче аз не съм Марк Аврелий... Аз съм си простосмъртен пловдивчанин, син на простосмъртни, внук на простосмъртни, правнук и праправнук на простосмъртни, даже перущенският ми род и прапрадядо ми Ангел от Калугерово, са клани според ислямския ритуал – със сатър насред селището. В рода си може да имаме храбри хора, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на г-н императора на Древния Рим да си записва мислите покрай обучаващите се да се бият легиони, а и лесно му било да бъде великодушен с най-могъщата армия на света зад гърба си. И понеже съм син на обикновен дърводелец – прост дърводелец като Йосиф, съпруга на Богородица, затова изглежда съм хипнотизиран от сцената, когато Иисус изгони всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите** и пейките на гълъбопродавците, казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнически вертеп***. Вижте ги! Те са в храма, като плъхове шетат из светилищата на нравствеността. Звучните им гръмки гласове се носят над България от амвона на националните и регионалните ни медии. Самоуверената им осанка говори дори повече и от устата им. Каква вакханалия на духовния разврат! А ние?! Препоръчват ни: Не бива да постъпваме случайно. А и тези ако прогоним, кой друг ще ни управлява, кому бихме се доверили. Тези поне вече ги познаваме.

  "Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", твърди поляк-антифашист**** в един от любимите ми негови афоризми. Тези не са ми всъщност врагове. За да са ми асъл врагове, трябва да виждам у тях нравствена стойност. С жаби нали не се воюва! Но започвам да пиша с апломб, което е лошо, та спирам дотук по тази жежка тема от днешния ден.

  Позачетох от Хашековия "Швейк" и ми се оправи настроението. Значи, школникът Марек и свръзката Швейк... Какъв само тандем! Накъдето и очи да обърнат двамата арестанти, кръшкачи от бойното поле, каквото от жестоката военна месомелачка на Австро-Унгария да влезе в обсега им, превръщат го на пух, дреб и перушина. Друг е ключът у чеха Ярослав Хашек; да покаже фарисея смешен, та жалък в напомпаното му самочувствие, и това е по-жизнелюбиво от образа на Иисус с бича. По-интересно е, да. Древните елини не случайно нарекли комедията "божествен дар", ценят я като венец на литературните жанрове. Когато обаче влизаме в сферата на нравствените резолюции, подходящ е строгият тон. Смехът, хуморът е добър като средство, като инструмент за очовечаване; но в Библията не срещнах нито сянка от хумор, ирония не срещам: нима това е случайно! Строга любов царства сред изсечените в гранита Закони на съвестта.

  Като технология на стремеж за власт, фанатикът по рефлекс и стил в категорична форма окупира правото да говори, да тръби от името на унижените и оскърбените. Злополучният Максим Горки, например – като си свърши задачата, която партията му бе поверила, партията го извади от шахматното поле. Неговите хора го отровиха, щом свърши слугинската работа и взе да става досаден за единствено правилните, праведните, фанатиците – натрапчиво честен, доколкото е можел да проумее какво всъщност представлява Държавата на строящия се социализъм.

  Това присвоено право, разбира се, не може да се елиминира по друг начин, освен като отстраняваме от себе си представата, че сме единствени посветени. Дълъг ще да е този процес на узряване. Призовавам спомена за един мълчаливец, един Авел – моя баща: вдигам го от пръстта, и както Христос със силен глас извикал: "Лазаре, излез вън!" – възкресявам този малък човек в неговата велика човешка слабост и уязвимост срещу настървените, обхванатите от мъст и ненавист "праведници".

  Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990 г., което прие новата Конституция на Републиката, се състоеше от четиристотин народни представители, триста от които бяха бивши и действителни все още членове на БКП. А останалите стотина?! Ако не са били мекерета и свои хора на бившите управници, останалите стотина са били опиянени наивници. Присъствието им не е решаващо, то е колкото за цвят, колкото да легитимират (узаконят пред света) стремително изкачващите се към върховете на властта, разпилели се сред новооглашените партийки, движения и коалиции говорители на истини от последна инстанция, най-често довчерашните комсомолски функционери от втората-третата редичка в партийната номенклатура на БКП, възпитаници на идеологическите школи и институтите за демагогия в СССР или в Тодор-Живкова България. Те бяха (а и сега са – добавям, преписвайки текста тази нощ в буквалния и преносния смисъл на 14 септември 2006 г.) кресльовците-"антикомунисти" от първите месеци и години на СДС. Вгледате ли се в стила им на говорене по митингите и от всяка трибуна пред нацията, ще откриете: говорят както говореха извисоко, размахвайки назидателно пръст партийните секретари на БКП.

  Твоят празник е днес, мили мой татко – Празник на светите братя равноапостоли, отците на Българската култура Кирил и Методий. Аполитичен си бил. Вятър... Само че как да ти отнемат думата, като в мълчанието ти е цялата присъда на унижавания обикновен гражданин на България над разните шарени-марени гьоргиджагаровци, гьоргиалексиевци, гьоргипетровци, гьоргихаризановци, гьоргикоритаровци, току-що вдигнали се от масата, където пак са вечеряли с Господ.

Пловдив – най-древното жизнено селища в Европа

Plovdiv, edited by 1 avg.2020

Илюстрации:

- Две висши персони в общественото пространство.

- Най-умният, най-достойният президент за властта.

____
* Марк Аврелий, "Към себе си", изд. 1986, с. 105.
** Които обменят пари.
*** От Матея, гл. 21.
**** Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли", изд. 1968 г., с. 14. Бел.м.,tisss.