ГОЛЯМОТО НЕГОВО ЗАВЕЩАНИЕ (1972) – 8

ГОЛЯМОТО НЕГОВО ЗАВЕЩАНИЕ (1972)

Продължение

CVII

Не се съмнявам, има доста

жени с непоклатима чест,

но и пресмятане най-просто

доказва, че се губят тез

в морето грешници, а днес

от вчера се не различава:

изпрати ли амурът вест,

плътта на ласки се отдава.

CVIII

Ех, сочни устни с дъх на пролет,

гърди свенливи и бедра! –

Изгубен в знойния ви полет,

от нищо не изпитвах страх;

горчив плод с лъскава кора,

бе всяка наша луда срещи,

 но себе си пак не разбрах,

та премълчавам доста нещо.

БАЛАДА ЗА ЗЛОЧЕСТАТА ЛЮБОВ

Кое накара двете кардалини

да свият на черешата гнездо;

живяха си безгрижно цяла зима,

а щом е пролет, трябва ли им дом,

и ястребът във сенчестия дол

защо се гуши с ястребката сива,

омръзна ли им волният простор?

Любов с усмивка истината скрива.

Кое дарява с нежен лъх дървото

и нивата, в полето изкласила,

и погледа замъглен към живота,

кое те кара плах да шепнеш: Мила?

Тя може да е Ева или Лила,

за другите майтап, за тебе грижа,

за другите без чар, за теб всесилна –

Любов с усмивка истината скрива.

Кое в батака кроткия завлече,

живял до снощи честно по Аврама,

та род, семейство, себе си отрече –

тук можем безутешно да гадаем.

До бялата брада – моминско рамо,

той крив ли е? Навярно тя е крива?

Събуждат спор не само тези двама,

Любов с усмивка истината скрива.

Кое накара с пудра да замазват

столетни баби древните си бръчки?

За не една наоколо приказват

как с внуците по храстите се мъкне,

как устни със притворна нежност бърчи –

не знае, старостта се не изтрива,

на гробища вони и само тънко

Любов с усмивка истината скрива.

Какво принуди Жулиен* да стреля

в съпругата на онзи мъж без време –

сам виждаш, братко, в меката постеля

грехът измъчва всяка вярна Ема,

 отрова пие страстният Ромео

край своята възлюблена свенлива

и лягат голи всички Дулцинеи...

Любов с усмивка истината скрива.

А теб, глупако, кой ветрец подгони

чак в Добруджа да дойдеш и да пиеш,

по-сенчест дол и по-шумнати клони

от себе си да търсиш да се скриеш?

И питам, кой вълната долу плиска,

кое превръща грозното в красиво,

виновни ли сме грешните, и мисля,

Любов с усмивка истината скрива!

БАЛАДА ЗА СКИТНИКА

До Варна** тези дни прескочих

след много зъзнене във влака,

очаквах, някой ще ме чака,

но никого не сварих там

и тръгнах си в дрезгавината

да търся някой, който знае

това, което не познавам,

а вече време е да знам.

До Варна тези дни прескочих,

до всеки град на таз планета

пътувах с влак или ракета

и никого не сварих там;

бе тиха декемврийска утрин

и всичко – чуждо, непознато;

единствен ли съм бил, не зная,

и все пак може и да знам.

CIX

За София не съжалявам,

ни за моминския й чар;

на Пловдив който ял е хляба,

на снобите не става цар,

но Пловдив – с векове по-стар,

от София е много по-достоен,

че не залага на комар

душата на децата свои.

CX

Останеш ли по-дълго в нея,

ще бродиш вечно влюбен ти,

и пак любов не ще намериш,

а труповете на мечти;

градът е шумен, всъщност тих

сред парвенютата безброй:

зад тапицирани врати

се крие не един герой...

CXI

и не един безумно смел

брадатко с героичен лик,

той книги цял вагон прочел

и нещичко тук-там от ЛИК***;

пелинът тук е по-резлив,

бозичката – с възвишен вкус,

а търтеите – нагли, зли,

не бръснат ум, но бръснат кум.

CXII

На тази София дарявам,

макар в усмивка срамежлива,

най-искрената си досада,

която мълчаливо скривах;

знам, има друга, не креслива,

но тя от мен не се нуждае –

поети тежки в лека рима

в стил рококо ще я изваят.

CXIII

Тук четири години светли

прошумоляха със крила

в аудитории неприветни

сред банки, мазани със лак;

градчета скучни и села,

изпратили потомци крехки,

крещяха тук с хайдушки глас

под пластове от модни дрехи.

CXIV

Парола Търси се! е вик

от Диоген до нас довлечен****,

изрича се с измъчен вид

и дебне се с очи Човека,

Купон, Момиче и Пътека,

Таван или Мазе, Котлон,

Кафенце и Колет далечен,

Приятелче с магнетофон.

CXV

А срещу Търси се – обяви:

"таванска ниша за студент",

"под наем записки, пиано",

"носачи търся на процент",

"статисти с весело лице",

"чистачи на помийна яма",

"коректор в печатарски цех",

"пазачи нощни търся двама".

CXVI

Хей, весело студентско племе,

умирам аз, живееш ти,

работиш нощем, дремеш денем,

на лекции измисляш стих,

по улиците от мечти

отнесено, пресичаш грешно...

Обичам те! Завиждам ти,

макар да си ми доста смешно!

БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,

ти с миналото си отиваш

и кучето от студ се свива

под твоя стар стол,

а зад усмивката ти крива

витае глух стон.

Как весело и тъжно тече

животът ти, и ти си вече

пред прага на един далечен

спокоен Стар път,

че няма нищо-нищо вечно –

ни камък, ни пън.

Таз маса тук отлично знае

на младостта ти всички знаци –

какво под името ти значи

сърцето без връх

и че носил си нявга знаме

и в боя бе пръв.

Тя помни чашите със вино,

китарата на някой Дино

и панделките светлосини

край трепкаща свещ –

че случва се подир години

да спомниш лик свеж.

Тук сядаше със свойта мила

и удряше със всичка сила

по масата юмрука жилест,

а днес си тъй слаб,

че да разчупиш си безсилен

парчето сух хляб.

И тук зачена синовете

с иконата, която свети

за Вярата от памтивека,

но крехки са те,

щом сбогом с масата си взеха

и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай –

ти тръгнеш ли си, те остават,

от масата ти ще направят

един стар ковчег

и всеки дълго ще заравя

спомена за теб.

Но ти напролет ще израснеш

и ще напъпи твойта маса

край глух и с бурени обрасъл

спокоен стар път

и някой ще бере цветята

от твоята плът.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, edited by 4 uli 2020

Илюстрации:

- Два месеца, след като в Гурково си написах Завещанието.

- Петър Ненов, добруджанският им дядо на двете ми щерки.  

___

* Алюзии от световната класика, до уши в беднотия, биехме си майтап с образи и сюжети.

** В онези години Варна зиме беше отвратителен град, особено улиците около жп-гарата.

*** Някогашно издание на БТА.

**** Около мензата на Софийския университет беше стълпотворение от безпарични изгладнели провинциалисти, разменяше се всякаква информация и бе място за делови и любовни срещи; а като се налапаш долу в избата, ех, че блажено състояние точно там, на изхода на Университета! 

***** Баладата е писана в село Гурково, на 12 км. от Балчик, посветена е на Петър Ненов Петров (1917-1984), който на четири очи, две години преди да си отиде от този свят, се притесняваше след смъртта другият зет Гавраил (1946) и двете му щерки да не продадат къщата и двора, и буквално ме заклеваше: "Джорьо, гледай да не обърнат тази хубост в пари. Къщата и двора на всяка цена трябва да ви останат".  Бел.м., tisss.